Иван Вазов
В улиците тъмни

Във улиците тъмни

нощта царува йощ.

Ах, скоро ли ще съмне —

зора да пръсне нощ?

 

Да видя аз небето

тъмней ли, ил синей,

и слънчов луч полето

днес ще ли да залей.

 

Ах, там, в далечината,

де моя дух лети,

стоят под знамената

юнаците свети!

 

Чукарите са снежни,

реките са под лед,

пространствата безбрежни

немеят без привет.

 

Огрей ги, слънце златно,

и с тях — борците там,

топли ги благодатно,

влей мощ в гърди им тям.

 

Тям, тям са нужни сили,

топлик в снага, сърце,

гореща кръв във жили,

несмръзнали ръце.

 

Че подвиг страшен вършат

в борба с душман, стихий,

с венец да го завършат

те правят чудесий.

 

Нам топло е в леглото —

нам, лишните в тоз час —

тям коченей телото

под лъх на нощен мраз.

 

И чувствувам смущенье

и някаква тъга —

почти едно гризенье

на съвестта сега…

 

Декември 1915 г.