Иван Вазов
Песен, песен моя!

Песен, песен моя

други път бе ясна,

днес си, песен моя,

бурлива и страстна.

 

В тебе веч не дъха

мирис и услада,

от тебе не лъха

зефирна прохлада.

 

Мрачна си, сурова,

песен вдъхновена,

с злъчка и отрова

често напоена.

 

Бурна кога пееш,

за победа, слава,

бурна, кога лееш

огнен гняв във лава.

 

Ти си цвят все веян

от вихри сърдечни,

ти си бор люлеян

от ветрове вечни…

 

Песен, песен моя,

други път бе ясна,

днес си, песен моя,

бурлива и страстна:

 

бурлива и знойна,

както е сърце ми,

страстна, безпокойна,

като нашто време.

 

3 януари 1916 г.