Иван Вазов
Охридско езеро

Какво ме тласка днес и кой ме глас зове

към твоя лъскав шир и китни брегове,

                о, езеро прекрасно?

Не знам — но в тоя час величествен ламтя

със вихрени крила към теб да полетя,

към твоя чуден свят, пленил духа ми властно;

 

ламтя да потопя душа и смаян взор

на твойто огледало в светлия простор,

                о, езеро омайно,

на сините вълни да гледам хубостта,

на техний плясък тих да слушам песента,

                стенанието тайно;

 

И там, при Охрид стар, праха да видя свят,

въз който е стоял изчезналий палат

                на бурний Самуила,

        да сетя, може би великия му дух

        витающ там; да чуя в ромона ти глух

        легендите свети на старината мила;

 

        да тъна във море от спомени, мечти

        пред твоя чуден шир с неземни красоти,

                кой свода отражава,

        и гост очарован, въз славния ти бряг,

        да гледам възхитен народния ни стяг

                как вятър го развява!

 

Ноември, 1915