Иван Вазов
Затуй ли бе това?

Грамади разкървавени тела,

паднали в бран за братската свобода,

велики, чудни вършени дела

в борби ужасни с враг, стихий, природа;

 

при Одрин, Лозенград, Люлебургас

безчет борци прострени по полята,

а други — жертви на мор ил на мраз,

ил на Чаталджа гниющи в блатата;

 

в Родопите, при снежний Булаир,

при ървава Арда и Марица —

на смърт ноумолима грозен пир

от нашата до морската граница —

 

затуй ли тия жертви, боже мой,

се дадоха, та днес да чуйм ония,

зарад които мря народ-герой,

запъшкали под нова тирания?

 

Затуй ли наште храбри синове

жънаха лаври и посяха с гроби

тракийските поля и снегове,

та робите да видим и днес роби?

 

Да видим всичко скъпо тяхно в кал

погазено, език и род ругани,

души им изнасилвани без жал,

снагите — цели в синила и рани?

 

Да видим българинът да не смей

в най-българския край българин да бъде,

и името, с което се гордей,

кат срам и престъпленье да се съди!

 

Българио, затуй ли ти дава

тез хекатомби от юнашки сили,

затуй ли ти геройски пролива

най-пламенната кръв из свойте жили?

 

Затуй ли бе, затуй ли бе това?

 

Април, 1913 г.