Джо Абъркромби
Свобода!

Бележка от издателя

След смъртта на автора му на петдесет и пет годишна възраст, този откъс бе открит смачкан, зацапан и почти изтрит, скрит в издълбаната подметка на древен ботуш, принадлежащ на Спилион Суорбрек, бележит биограф, епикуреец и поет, прочут най-вече с осемнайсеттомния си „Животът на Даб Суит, Бича на Дивата граница“ и с „Великата херцогиня на злодеянията“, романтична епопея за кариерата на Монцаро Муркато.

Факт? Измислица? Сатира? Произходът и целта на написаното остават загадка, но сега се публикува за пръв път, заедно със странната цветиста и рязка бележка под линия, написана не от ръката на автора. Читателско наблюдение? Мнение на критик? Присъда на редактор? Само ти, драги читателю, можеш да отсъдиш…

Това е абсолютно правдив разказ, записан от вашия скромен слуга Спилион Суорбрек, за това, как Дружината на Милостивата ръка, под командването на Никомо Коска, освободи град Ейвърсток от бунтовническата заплаха.

Ейвърсток, лятото на 590 г.

Какво би могло да напише недостойното ми перо за това голямо сърце, този добър приятел, това величествено лице, този безстрашен изследовател, горд държавник, безподобен фехтовач, съвършен любовник, понякога морски капитан, известен скулптор любител, бележит познавач на вината, шампион по плуване на къси разстояния и воин поет, прочутия наемник Никомо Коска?

Той беше много талантлив човек, с изключителни умствени и физически способности, остър ум и бързина на реакциите, присъща на лисиците, но с чувствителност и милосърдие, на които можеше да завиди и най-кроткият гълъб. Беше щедър до безумие приятел, но неумолим враг, когото обичаха и от когото се страхуваха по целия Кръг на света. И въпреки че великите му постижения стигат, за да се запълнят пет прочути живота, той не проявяваше никаква арогантност или суетност, винаги се опитваше да надмине себе си, да постигне повече, да се прицели по-високо и макар да бе провел безупречно десетките си успешни кампании, той често бе измъчван от скърбите и разочарованията на миналото. „Скърбите — каза веднъж той на вашия недостоен разказвач с безкрайна тъга, която струеше от благородния му лик — са цената, която се плаща в моята работа.“ И макар че по времето, когато имах щастието да се запозная с него, той вече достигаше шейсетата си годишнина, не показваше никаква слабост. Животът, прекаран на седлото, в дишане на чист въздух и водене на свободния живот на обикновен човек, го бе направил да изглежда като здрав и атлетичен трийсет и седем годишен мъж, с гъста, гарвановочерна коса, на която би завидяло всяко шестнайсетгодишно момче. По думите на жените, които — нежни същества! — трябва да бъдат приемани като по-добри познавачи на тази материя, отколкото вашият скромен слуга, той се отличаваше с изключително красиво лице и впечатляваща мускулеста фигура, която бе останала непроменена през годините му на държавник. Не отказваше питие, макар и рядко, и в изключително ограничени количества, защото отвратителните греховни постъпки на пияните войници сред невинното население, на които беше ставал свидетел, го бяха ужасили и както веднъж ми каза: „Никой дявол не е толкова опасен за войника, колкото дяволът, който се крие в бутилката“.

Относно подробностите, които ще ви разкрия сега и които отлично илюстрират характера на този мъж, Никомо Коска и неговата Дружина на Милостивата ръка бяха наети от изтъкнатия слуга на Негово величество, началник Пайк, за да унищожат водачите на онзи безчестен бунт в Старикланд, който завърши с ужасяващото клане в Ростод. За тази праведна цел Дружината, която наброяваше около петстотин смели души, се беше заклела във вярност, така че трябваше или да успее, или да загине при опита. Може би сте чували зловещите истории за вероломството на наемниците? Изхвърлете тези мисли от главата си, скъпи читатели, поне когато се отнася за щастливото братство, водено от прочутия Никомо Коска! Защото тези мъже, макар и родени под различни небеса, макар и говорещи различни езици, макар и с различен произход, дошли от близо и далеч, представители на всички цветове и вероизповедания в Кръга на света, са толкова верни един на друг и лоялни към работодателите си, колкото и всяка сплотена група съселяни. Когато нотариусът подготви договора и благородният Коска постави отдолу подписа си, те оставиха всичко друго настрани и се посветиха на мисията със същата непоколебимост, с която Рицарите на тялото защитават личността на Негово величество, и никакви настойчиви молби, нито предлагането на злато, земи или титли, никакви награди, земни или небесни, не могат да ги убедят да се отклонят от заветната цел.

Градчето Ейвърсток беше една от онези пионерски колонии, които подобно на семена, покълнали в каменистата земя, процъфтяваха по онова време в беззаконната земя на Близка страна, край цивилизованата граница на Съюза. Беше построено от дървени трупи и макар семпло и неукрасено, беше чисто и подредено, радост за окото, и беше оградено от яка ограда, издигната от добрите граждани като защита срещу страховитите духове, които няколко години по-рано бяха устроили ужасно клане за беззащитните заселници.

Точно в това хубаво и някога мирно градче се взираше сега Коска и мъжествените му вежди се бяха сбърчили в дълбока загриженост и праведен гняв.

— Бунтовниците са в града, поне стотина здрави мъже — каза капитан Димбик, като скочи от покрития си с пяна жребец и златистите му къдри се развяха над широките му рамене. Той беше офицер от кралската армия, но притежаваше такава страст към приключенията, че след сключването на мира със северняците той веднага подаде оставка, за да търси нови опасности в непроучения Запад. — С помощта на предател са взели гражданите за заложници, непрестанно издевателстват над тях и заплашват да убият жените и беззащитните деца, ако някой мъж се опита да избави селището от тиранията им.

— Това хора ли са, или чудовища? — възкликна капитан Бракио, изтънчен стирийски джентълмен с изискани обноски, слаб и строен, със стара рана под окото, която добавяше известна суровост към благото изражение на лицето му.

— Трябва сам да сляза долу, проклети да са! — Лъскавите мустаци на Коска трепереха от справедлив гняв, а в ясните му очи проблясваше опасен огън, докато гледаше опустошеното градче. — Да преговарям за освобождаването на заложниците. Не мога да си позволя провал. Ако дори един невинен мъж, жена или дете бъдат наранени… — И тук, приятели мои, трябва да ви кажа, че при самата мисъл за това една мъжка сълза се търколи по бузата му. — Крехкото ми съзнание не би понесло такава тежест. Ще предупредя тези бунтовници в никакъв случай да…

— Не! — заяви инквизитор Лорсен, представител на работодателя на генерала и надзорник на мисията, с която се беше заела смелата Дружина. — Склонността ви да избягвате кръвопролития ви прави чест, генерал Коска, но не може да се разчита, че ужасните бунтовници ще спазват правилата на войната. Те нямат вашия безупречно добър характер и не искам и да чувам за намеренията ви да се оставите в техни ръце. Аз, Съюзът и всъщност целият свят не можем да си позволим да изгубим един толкова полезен служител, какъвто доказахте и продължавате ежедневно да доказвате, че сте. Имате дружина от смели и праведни мъже, които горят от нетърпение да изпълнят заповедите ви, и не се и съмнявам, че всеки един от тях ще бъде готов да рискува живота си, ако така ще бъдат пощадени беззащитните. Нека един от тях бъде изпратен, за да изпълни тази благородна задача. Аз, моят господар, началник Пайк, неговият господар, архилекторът и господарят на всички, Негово величество кралят на Съюза, както и присъстващите тук мъже, ако и не всички да произхождат от този велик народ, ще съжаляват дълбоко за всеки един погубен живот.

След тази изтощителна реч веднага няколко доброволци пристъпиха напред, за да предложат силните си ръце за този благороден проект. Коска избърса втора мъжествена сълза, протегна ръце и с думите: „Моите момчета! Моите смели момчета!“, започна да притиска силните си длани към благородните им гърди, изпълнен с благодарност към тях и към Съдбата, която го беше надарила с такива мъже.

Погледът на великия мъж се спря върху някой си Суфийн, съгледвач с голям опит и кантически произход, но висок и с благородно потекло, несъмнено някой от онези хора, които предпочитат да напуснат родината си, вместо да търпят тиранията на гуркулския император, мъж, който се смееше в лицето на страха почти толкова гръмогласно, колкото и самият главнокомандващ.

— Обещай на бунтовниците справедливо отношение, ако се откажат от малодушното похищение на мирни хора и се предадат на правосъдието на Негово величество — каза инквизитор Лорсен.

— И ги предупреди, че ще изпитат пълната сила на гнева ми, ако позволят да падне и един косъм от главите на заложниците им — каза Коска. — Направи го за мен, Суфийн, и ще бъдеш възнаграден.

— Единствената награда, която желая, сър, е вашето уважение — отвърна съгледвачът и двамата мъже се прегърнаха.

Смелият Суфийн взе със себе си нотариуса на Дружината, за да уреди условията по предаването на бунтовниците, и започна дългото самотно спускане надолу по затревения хълм към бастиона на врага. Скоро след това се видя, че го приемат и високите порти на селището се затварят зад гърба му.

Възцари се зловещо мълчание, докато Дружината чакаше резултатите от преговорите на Суфийн, с надеждата за щастлив изход, но въпреки това изцяло подготвени за кървавата му алтернатива. Това беше най-напрегнатият период от време, на който някога е ставал свидетел вашият нещастен разказвач. Вятърът продължаваше да шепне в клоните на дърветата, безгрижните птички продължаваха да чуруликат утринните си песни, но всички мъже, които се бяха събрали тук, се намираха в състояние на крайно нервно безпокойство.

Всъщност всички, с изключение на един!

— Ах, този момент преди началото на битката! — заговори Коска, който лежеше във високата трева над града като лъв преди скок, очите му проблясваха, а огромните му юмруци бяха стиснати в очакване на работата, която трябваше да свърши. — Възхитителното спокойствие преди бурята от стомана! Може би човек не трябва да е толкова запален по кървава работа като нашата, но пък възбудата! Тя винаги кара вените ми да пламтят! Не е ли така и при теб, Суорбрек?

Вашият скромен слуга трябва да признае, че в онзи момент прояви разбираема сдържаност и единственият му възможен отговор беше отрицателният. Все пак аз нямах големия опит, съвършените бойни умения или природния имунитет срещу страх, които притежаваше командирът. Та той беше Никомо Коска. Смееше се в лицето на страха! Но сега от тези добре оформени устни не прозвуча смях.

— Нещо не е наред — промърмори той, докато времето се влачеше, и хората му веднага се подготвиха за действие.

От дълъг опит знаеха, че Никомо Коска притежава почти свръхестествено усещане за опасността, наречете го шесто чувство, ако искате, което далеч надхвърляше възприятията на обикновения човек. Дали това бе нещо, научено при многобройните му и болезнени изпитания, или беше вроден талант, не мога да кажа, но вашият скромен разказвач го е виждал в действие при няколко случая и ефикасността му не може да бъде отречена. Капитанът скочи на крака с гъвкавостта на акробат и миг по-късно вече се беше озовал на позлатеното си седло — дар, доколкото разбирам, от великата херцогиня Сефелин Осприйска след великолепната му победа в Битката за островите.

— На оръжие! — изрева той.

За едно мигване на окото няколко десетки мъже бяха яхнали конете си и препускаха надолу по склона към Ейвърсток, а бойните им викове отекваха в живописната долина. Своевременно подаден чрез огледало сигнал предупреди друг отряд, разположен сред дърветата от другата страна на селището, че трябва да започне веднага атаката си, така че нито един бунтовник да не успее да избяга от тези смъртоносни клещи. В битка Дружината действаше гладко, прецизно и с точността на безценен часовник, като Коска беше майсторът часовникар; всеки един от петстотинте мъже познаваше отлично мястото си в този мащабен механизъм.

За колко удара на сърцето препускащите коне достигнаха оградата на градчето? Не мога да ви кажа точния им брой, но определено не бяха много! А за колко безстрашните мъже от Дружината връхлетяха укрепленията и смазаха страхливата съпротива по уличките? За съвсем малко повече! Няма да навлизам в кървавите подробности от сражението, което последва, отчасти защото вашият скромен наблюдател от страх за собствения си живот предпочете да стои далеч от най-разгорещените битки, отчасти за да пощадя деликатната чувствителност на своите читателки, отчасти защото описването на подобни животински действия удар по удар въздейства зле на изтънчените читатели.

Нека само отбележа, че наблюдавах самия главнокомандващ в двубой и макар да беше котенце в компанията на своите приятели, той беше същински тигър и дори повече в присъствието на враговете си! Никога не е била виждана такава изумителна ловкост, с която да се хвърля нож, нито толкова смъртоносно владеене на меча! Този разказвач видя със собствените си очи как Коска убива с един замах на проблясващото си острие двама мъже! Прегазени. Не! Пронизани. Не! Набодени, бих казал, като две парчета месо на гуркулски шиш. Кръвта им плисна върху уличния чакъл, треперещите вътрешности на бунтовниците зееха разтворени под небето, секнаха смразяващите писъци и хленч за милост. Очите им бяха избодени, а мозъкът беше пръснат върху измазаните с глина стени на къщите, оставен за храна на мухите. Телата бяха свирепо разсечени надве от коравосърдечната стомана, за да изсипят аленото си съдържание от все още несмляна храна върху безмилостната прах! О, това е грозната истина за войната, чието описание ние, цивилизованите хора, трябва да приемаме без страх.

— Трябва да защитим гражданите! — надвика капитан Джубаир грохота от битката.

Макар и роден в Гуркул и притежаващ присъщия за неговия род фанатизъм, той се бе научил от Коска да проявява милосърдие и уважение към слабите, което бе абсолютно чуждо за неговата мургава раса. Яростта на този благороден великан беше възпламенена от мисълта, че безпомощните може да пострадат, и сега той се биеше като разгневен слон.

И макар че за вашия разказвач тази битка продължи цяла вечност, праведната свирепост на Дружината всъщност я приключи само за няколко безжалостни минути; страхливите бунтовници бяха изцяло разгромени, унищожени и изклани, без — о, щастлива случайност и доказателство от Съдбата за правдивостта на каузата им — нито един наранен човек от Дружината. Коска въздаде възмездие на тези долни псета с такава изумителна бързина — също както мрачната буря поразява земята със заслепяващи мълнии, — че те нямаха време да осъществят обещаното избиване на граждани. Всеки един от ценните заложници беше освободен и отново се събра със семейството си.

И тук настъпи един опасен момент — тъй като кръвта на мъжете кипеше от битката, някои от тях, които при други обстоятелства бяха въздържани и мили като агънца, можеше да се самозабравят и да се впуснат в плячкосване. Но Коска скочи върху една каруца, разпери ръце и призова към спокойствие със звънливия си глас и толкова нежни слова, че Дружината му веднага се стегна и възстанови обичайната си цивилизована дисциплина.

— Предпочитам да останем гладни — призова ги добрият генерал, — отколкото да лишим от собственост тези добри хора, които може би някой ден ще се нарекат поданици на Негово величество краля на Съюза!

И всички мъже от Дружината нададоха одобрителни викове. Един от смирените й членове, обзет от вина, върна яйцата на домакинята, от чиито полози ги беше взел, като не спираше да сипе искрени извинения и сълзи от разкаяние, но тя го помоли да ги задържи и предложи на благородните и гладни мъже от Дружината да вземат всичките й яйца, като изказа личните си благодарности на краля и неговите верни и усърдни мъже за това, че са спасили нея и съседите й от тиранията и ужасните опустошения, нанесени от страшните бунтовници.

В този момент — и вашият скромен разказвач признава, че споменът го накара да избърше една сълза — откриха сред мъртвите тялото на благородния Суфийн. Другарите му проляха реки от мъжествени сълзи, докато си спомняха за чудесните му качества. И пръв сред тях беше Никомо Коска.

— О, добри ми Суфийн! — Генералът удари с юмрук по опръскания си с кръв нагръдник. — О, смело сърце и достоен приятел! Тежестта на тази жертва ще ме притиска до последния ми ден!

Смелият съгледвач се беше борил като лъв, заобиколен от малодушни врагове, които го бяха нападнали по време на преговорите, и беше убил поне дузина отвратителни бунтовници, преди да го посекат. Близо до осакатеното му тяло беше открита чанта с древни монети, която веднага бе предадена на главнокомандващия.

— Опишете парите, сержант Дружелюбен — разпореди се Коска.

— Ще ги преброя — кимна довереникът му.

— Те ще бъдат разпределени според нашето Правило на четвъртините! Една четвърт от тях ще бъде разделена между хората, като признание за проявената днес смелост! Друга ще бъде използвана за наемането на вещ каменоделец, който да направи вечен паметник на смелия Суфийн! Нека третата четвърт бъде похарчена за закупуването на запаси от гражданите, а последната ще им бъде предадена, за да поправят щетите, нанесени им от бунтовниците, и за изграждането на болница за сираците на онези мъченици, загинали за каузата!

От устата на наемниците изригнаха нови приветствени викове, защото, макар и хора с ниско потекло, те бяха благородни мъже и алчността бе чужда на щедрата им природа. Веднага се захванаха за работа, за да възстановят селището в добро състояние, да угасят пожара, запален от бунтовниците като крайна мярка, и да поправят всички щети, нанесени по сградите и обществените места, докато селището беше във вражи ръце.

По-рано споменах, че Коска е най-добрият приятел, който може да има човек, но той е също и най-ужасният враг, безмилостен в наказването на злосторниците. Без особена гордост, но и без капчица срам ще обявя, че главите на неколцина от бунтовническите водачи бяха набучени върху градските порти като ужасно предупреждение за други нашественици. Никой не изпита и най-малко удоволствие от тази ужасна операция, но това беше Близка страна, далеч отвъд границите на цивилизования свят и извън юрисдикцията на Съюза, и дори на императорското правосъдие, ако изобщо има такова нещо за този потънал в невежество народ. Въз основа на обширния си опит Коска прецени, че строгите уроци сега могат да предотвратят кръвопролития по-късно. Това е ужасната аритметика на войната.

— Трябва да проявяваме милосърдие винаги когато е възможно — каза справедливият генерал. — Трябва! — И той обхвана силния си юмрук с длан. — Но за нещастие, човек не може да си позволи да проявява твърде много милосърдие. — Коска погледна към зловещите предупреждения върху портата, които вече бяха започнали да привличат вниманието на крилатите насекоми. — Набучени на кол глави — каза той, поклащайки собствената си глава. — Най-ужасната и скръбна необходимост.

— Сдържаността ви прави чест, генерале — каза добрият инквизитор Лорсен. — Инквизицията на Негово величество изисква виновните да бъдат наказани строго и невинните да бъдат защитени.

Гражданите умоляваха Коска да остане, предлагаха му цветя и дори злато, за да не напуска селището, но той отказа.

— И други градове в Близка страна страдат под игото на бунтовниците — рече той. — Нямам право на отдих, докато благородната мисия на началник Пайк не бъде изпълнена и вероломният лидер на бунтовниците, безчестният Контус, не бъде предаден, окован във вериги, на Инквизицията, за да получи кралско правосъдие.

— Но няма ли вие и вашите хора да отдъхнете поне една нощ, генерал Коска? — попита отговорникът на селището. — Или поне за един час? Нали с триумфалното освобождение на нашето скромно градче задачата ви е приключена поне засега?

— Моите благодарности — отвърна великият мъж и отпусна ръка върху рамото му, — но и без това вече се забавих достатъчно. — Прочутият наемник Никомо Коска засука с показалец и палец върховете на гордите си черни мустаци и насочи своя пронизващ поглед към западния хоризонт. — Ако съм научил едно нещо през четирийсетте години война, то е, че вършенето на добри дела… не свършва никога.

Всичко свърши добре, предполагам, но аз се надявах на повече. Старомодно е. Скучно е. Напълно приемам реализма, съобщаването на факти и така нататък, но човек не може да очаква, че читателите ще ахкат при това омаловажаване на събитията. Не ви ли споменах, че изобщо не беше толкова скучно?

В името на всичко свято, Суорбрек, оправете го! Повече героизъм, повече блясък, повече кръв в действията, повече мащабност! По-безчестни, жестоки бунтовници! Някоя и друга спасена девица? Вложете в него цялото си сърце! Придайте му повече жизненост!

И после, умолявам ви, махнете всички споменавания на проклетия нотариус. Изтрийте това коварно копеле от разказа!

И се съсредоточете повече върху главнокомандващия.