Ярослав Хашек
Суперарбитражен процес с добрия войник Швейк

Във всяка армия има негодници, които не искат да служат. За тях е по-мило, когато станат съвършено обикновени цивилни простаци. Тези лукави мъже се оплакват, че имат например сърдечен порок, макар да имат само възпаление на сляпото черво, както се доказва при аутопсията. По такъв и подобни начини искат да се измъкнат от своите военни задължения. Но тежко им и горко! Съществува за такива случаи суперарбитражен процес, който дяволски ще им даде да разберат. Мъжът се оплаква, че е дюстабанлия. Военният лекар му изписва Глауберова сол и клизма, а „дюстабанлия нетабанлия“ бяга все едно му е пламнала главата, но на сутринта го затварят.

Друг мръсник се оплаква, че има рак в стомаха. Слагат го на операционната маса и му казват: „При пълно съзнание да се отвори стомаха“. Преди да се изкажат, ракът изчезва и оздравелият по чудо пътува към пандиза.

Суперарбитражният процес е благодеяние за армията. Ако го нямаше, всеки втори новобранец би се чувствал болен и неспособен да носи раница.

Суперарбитраж е дума с латински произход. Супер — над, арбитраре — изследвам, наблюдавам. Суперарбитраж, т.е. надизследване.

Добре беше казал един щабен лекар: „Когато и да преглеждам болен, правя го с убеждението, че не трябва да се говори за суперарбитраж (надизследване), а за супердубитаре (надподозиране), че такъв болен е извън всяко съмнение здрав като риба. От този принцип изхождам. Предписвам хинин и диета. След три дни молят Бога да ги пусна от болницата. А когато междувременно такъв симулант умре, това го прави нарочно, за да ни довърши и да не може да бъде затворен заради това мошеничество. Тоест супердубитаре, а не суперарбитраре. Да се съмняваш във всеки до последния му дъх“.

Та, когато искали да суперарбитрират добрия войник Швейк, завиждала му цялата рота.

Затворническият надзирател, носейки му обяд в затвора, му казал:

— Ти, мерзавецо, имаш късмет. Ще си тръгнеш от казармата вкъщи, ще бъдеш суперарбитриран като един шибой.

Но добрият войник Швейк му рекъл същото, каквото и на достойния куратор Аугустин Клайншродт:

— Смирено докладвам, че това просто не става. Здрав съм като риба и искам да служа на господин императора до последен дъх.

И с блажена усмивка легнал на койката. Надзирателят съобщил това изявление на Швейк на офицера на деня Мюлер. Мюлер изскърцал със зъби:

— Негодника ще го научим — извикал, — да не си мисли, че може да остане в казармата; най-малкото трябва да получи петнист тиф, дори да се побърка от това.

Междувременно добрият войник Швейк разказвал на затворения другар от ротата:

— Аз ще служа на господин императора до последен дъх. След като съм тук, тук ще остана. След като съм войник, трябва да служа на господин императора и никой не може да ме изгони от служба, дори да дойде господин генерала и ме ритне по задника, за да ме изгони от казармата. Бих се върнал при него и казал: „Смирено докладвам, господин генерал, че искам да служа на господин императора до последен дъх и се връщам в ротата“. А ако тук не ме искат, ще отида при моряците, поне на морето да служа на господин императора. А ако и там не ме искат и господин адмиралът и там ме ритне в задника, ще служа на господин императора във въздуха.

В цялата казарма, обаче, царувало откровено мнението, че добрият войник Швейк ще го изгонят от службата! На 3 юни дошли за него с носилка до затвора, след ожесточена съпротива го привързали с ремък към носилката и го занесли в гарнизонната болница. Навсякъде, където го носели, от носилката се чувал патриотичният му лозунг: „Войници, не ме давайте, аз искам да продължа да служа на господин императора!“.

Сложили го в отделението за тежко болни и щабният лекар Янса го прегледал набързо:

— Имаш увеличен черен дроб и затлъстяло сърце, Швейк. Браво на теб, трябва да те освободим от служба.

— Послушно моля — обадил се Швейк, — че съм здрав като риба. Какво би, смирено докладвам, правила армията без мен? Послушно моля, че искам в ротата и че ще служа и занапред на господаря император, вярно и почтено, както приляга на истински войник.

Предписали му клизма и когато санитарят Русин Бочковский му я правел, добрият войник Швейк в тази деликатна ситуация казал достойно:

— Братко, не ме щади, след като не се страхувах от италианците, не се страхувам и от твоята клизма. Войникът не трябва да се страхува от нищо и трябва да служи, запомни това!

После го извели навън и в тоалетната го пазил войник със заредена пушка.

След това го сложили в леглото и болногледачът Бочковский ходел около него и въздишал:

— По дяволите, имаш ли родители?

— Имам.

— Оттук май няма да излезеш, симулант такъв.

Добрият войник Швейк му залепил един шамар.

— Аз, симулант? Аз съм напълно здрав и искам да служа на императора господар до последния си дъх.

Сложили го в лед. Три дни бил увит в ледови бинтове и когато щабният лекар дошъл, казал:

— Е, Швейк, все пак ще си отидеш вкъщи.

А Швейк заявил:

— Смирено моля, господин щабарцт, аз съм винаги здрав и искам да служа и занапред.

Сложили го отново в лед и след два дни трябвало да се събере суперарбитражната комисия, която да го освободи завинаги от военни задължения.

Ден преди събирането на комисията, когато вече било написано отпускното му свидетелство, добрият войник Швейк дезертирал от казармите.

За да може да продължи да служи на императора господар, трябвало да избяга. Четиринайсет дни не се чул, нито видял.

Каква обаче била изненадата на всички, когато след четиринайсет дни през нощта добрият войник Швейк се появил при портала на казармата и израпортувал на наряда там със своята почтена усмивка на облото си доволно лице:

— Покорно рапортувам, че идвам, за да ме затворите, понеже дезертирах, за да мога и занапред да служа на императора господар до последен дъх.

Желанието му се изпълнило. Получил половин година и когато искал да служи и занапред, го прехвърлили в арсенала, за да зарежда с пироксилин торпедата.