Ярослав Хашек
Аграрна идилия

Неотдавна говорих с един аграрен велможа, който заяви, че цялата му кариера се дължи на йоркширските прасета. Предлагам тук неговата биография, както ми я разказа той и от която може да се види колко често такова едно голямо прасе може да стане гордост за народа и да възнесе своя собственик към най-високите функции. Този мъж, който притежава това йоркширско прасе, нерезче, заседава всъщност в чешкия парламент^[1].

— Родил съм се — започна разказа си онзи мъж, — така, както се раждат всички едри земевладелци. Помня, че по време на моето раждане кравата в обора измуча три пъти. Всъщност, за да не забравя, тогава сме се родили двама. Аз и телето на тази крава. Телето умря, а аз останах жив. Растях не с дни, а с часове. Така могат да растат само земевладелците. Когато бях на шест години, тежах четирийсет килограма. Тогава ме показваха на земеделското окръжно изложение в Нимбург. После ходих на училище. Тогава, драги ми господине, нямаше още такива глупави закони, че да трябва да се ходи на училище до четиринайсет години. Посещавах училище до единайсет, и то само през зимата, понеже, когато настъпеше пролетта, наблюдавах как чучулигата лети в полето, извинете, че плача при този спомен, тъй като винаги съм си мислил, само да можехме така някак да отглеждаме тези чучулиги и да ги изнасяме като гъски от Садска^[2]. Това време на младостта е безвъзвратно отминало. Днес вече въобще е минало старото време, когато ние, едрите земевладелци, можехме да си правим майтап с трудещия се народ. Помня, че веднъж хората работеха на полето, внезапно се струпаха облаци и преди тези негодници да ни помогнат да закараме зърното вкъщи в хамбара, се изля порой и ни отнесе ечемика. И знаете ли какво направи моят покоен баща? Заповяда на всички ратаи да застанат на двора с гръб към него и да си събуят панталоните. После стреляше в задниците им с четина и трябваше да видите как бяха доволни, дори ни целуваха ръце, а после навсякъде в околността разправяха колко добър господар имат. Днес това време вече е отлетяло. Братовчед ми от Волинско изплющял един селянин с камшик през ръката, счупил му я и получи за това три дни. Та, растях в провинциална среда и мога да кажа, че точно и единствено в провинцията може да се направи кариера на разумния човек. Още баща ми спечелил добро име в целия окръг с това, че някога си му се родило козле с три глави. Затова бил избран за кмет на общината малко след онова великолепно раждане.

Когато след това наследих от баща си чифлика и той се оттегли на вимненек^[3], представете си моята радост, когато ми се роди теле с две глави. Сега аз бях избран ей така, без нищо, за кмет на общината, и въведох отглеждане в моето стопанство на плимутки, английски кокошки. Една от тези кокошки ми снесе яйце, което тежеше четвърт килограм и беше изложено в седмицата след снасянето в окръжния град с цялото ми име. Не е нужно да ви припомням, че тогава успявах да излюпя яйце единствено, ако го сложех в телена мрежа под овца. От яйцето се измъти необикновено голям петел, който, когато порасна, тежеше двайсет и четири кг и също беше изложен в окръжния град. Когато нашият окръжен кмет видя тоя петел, получи удар от яд единствено затова, защото имаше петел, който тежеше осемнайсет кг. Не можеше, значи, да се очаква нищо друго, освен че със своите двайсет и четири килограма бях избран аз за окръжен кмет. Когато станах окръжен кмет, започнах да отглеждам йоркширски прасета. Имах нерез, когото нарекохме Адолф, в чест на един от лидерите на земеделския съвет. Боже мой, това беше истински нерез. Такъв нерез не се ражда дори веднъж на петдесет години. Той беше такъв нерез, че спечели държавна субсидия хиляда крони. Когато тогава от държавата получих тези пари, тъкмо беше преди изборите и същевременно по щастлива случайност имаше земеделска изложба в Прага. Помислих, че като имам такова прасе, смело мога да се кандидатирам в окръга, и после, след като на стопанската изложба получих първа награда в раздел държавно субсидирани прасета, кажи-речи единодушно ме избраха за областен посланик. Две години след това се снабдих с йоркширска свиня, на която, понеже преди това при нас на село имаше лекция за творбите на Зейер^[4], дадох името Махулена. Тази свиня опраси точно преди имперските^[5] избори трийсет прасенца и така станах имперски депутат. Година след това купих саутдаунски вол. Той тежеше, да не ви излъжа, 912 килограма, и на земеделската изложба в Прага спечели златен медал, така че в цяла средна Чехия навсякъде хората сочеха към мен и казваха, когато не знаеха моето име, поне: Това е оня, саутдаунският.

И така стигнах до чешкия сейм.