Ярослав Хашек
Изследователи на неизвестното

Малко спиритуалистична история

Ладя, ученик от втори клас на гимназията^[1], изпита в пълен размер валидността на думите на Камил Фламарион^[2], че свободното изследване на истината е неприятно на целия свят, тъй като всеки мозък има своите дребни предразсъдъци, от които не иска да се отърве. Всъщност, когато в десет часа по време на междучасието разказваше на съучениците си как сестра му вкъщи има една малка масичка, която се движи и чука така, че изчуква всички въпроси като например: „Има ли някой там?“ — „Има“ и други такива, в разгара на най-хубавото бе прекъснат от господин катехета^[3], който го подложи на строг разпит, наричайки нещастника шугава овца, която внася спиритуализъм между дванайсетгодишни момчета.

Разпитът беше жесток. Ладя беше попитан как се е стигнало до това да вярва в спиритуализма. Той отговори, че има сестра, която веднъж била на гости на приятелка, където имало такава движеща се масичка; ненадейно сестра му припаднала и избягала на гробището. На гробището срещнала дух, който я върнал обратно. Вървял с нея чак до вкъщи и там видяла майка си пред бакалията. Духът изчезнал, а вкъщи било пълно с народ. Бащата се ядосал и казал, че няма да разреши да ходи и да се шляе с духове, които изглеждат досущ като Франтишек Крамер, медикът от съседната къща. След това сестра му донесла същата масичка вкъщи и той трябвало да я движи по азбуката. Сестра му питала: „Обича ли ме?“. А той я движел по листа, чак докато отговорът прозвучал: „Има си хас“. След това сестра му казала, че не разбира и задвижила масичката сама. Сетне отговорът прозвучал: „Страстно“. И той занесъл писмо от сестра си на пощата, получил от нея два шестака^[4] като в този момент започнал да вярва в спиритуализма.

Това признание на заблуденото момче нямаше никакви последици за него. Скараха му се следващия път да избягва каквото и да било поучаване на съучениците със спиритуализъм, хипнотизъм и други подобни неща, които объркват мозъка.

От този момент целият клас стана привърженик на спиритуализма. Още на следващия ден Бернашек донесе в училище книга за медиумите, за приспиването, а ден след това вече търсеха по време на междучасието медиум в класа. Доброволец стана пионерът на спиритуализма в класа Ладя, който ги научи, че в началото всички трябва да се помолят.

Тогава започна спор за молитвата, но победи мнението на Ладя, че трябва да се молят на професора^[5] по латински Брен, и то по следния начин: „Молим те, господин Брен, погледни с ласкавост на нас и ни ходатайствай пред божието съдно око“. Тази молитва задоволи съвестта им, тъй като професор Брен беше техен класен. Ладя седна на чина и Бернашек започна да го приспива. Гъделичкаше го под шията и го дърпаше за носа, при което всички присъстващи се молеха: „Молим те, господин Брен, погледни на нас с ласкавост и ни ходатайствай пред божието съдно око“.

Ладя започна да хърка и да се преструва, че спи. Малко се изтърва обаче, и започна да си бърше носа. Бернашек успокои събранието, че точно в този момент в него встъпва духът на директора на гимназията, като помоли да зададат въпроси на Ладя.

Геблер зададе първия въпрос:

— Ще бъде ли горещо следобед?

Отговорът не беше разбираем. Медиумът измънка:

— И аз бих се радвал!

Следващият въпрос бе поставен от Хайниц:

— Ще получа ли обратно ножа, който Щибиц ми открадна?

Отговорът прозвуча тайнствено, в духа на изказа на господин директора:

— Принуден съм да изразя съжаление към вас.

При което медиумът кихна.

След това Бернашек каза, че сега от Ладя излиза духът на директора и в него ще влезе духът на покойния дядо на Бернашек.

Събранието се развълнува и Бернашек попита:

— Дядо, как сте на оня свят?

— Засега бива; в петък за обяд ще ям свинско печено и сладник. Портокалите тук са безплатни, а оттук до пъкъла е толкова далеч, както от Либен до Кръч.

— Горещо ли ви е, дядо?

— Къпя се — прозвуча отговорът, — точно сега натиках краваря Хобзик под водата…

Хобзик затрепери от студ. Как духът на Бернашковия дядо знае, че той, Хобзик, е скаран с Ладя?

Духът на дядото продължаваше:

— Хобзик е гадно момче, краде листите на приятелите си и неотдавна ограби едно момче. Ако някой го хване, да му счупи краката. И който го набие, ще дойде на небето.

След тези думи Бенда искаше да си заслужи небето и започна да ръга Хобзик в ребрата като за малко да се стигне до бой.

— Дядо — питаше Бернашек, — какво правите по цели дни в задгробието?

— Чукам камъни по пътя към чистилището — отговори сериозно медиумът, — тези камъни са душите на професорите, само професорът по физическо не е тук.

Ладя започна да се върти и каза, че вече се пробужда.

Попитаха го как изглежда там в задгробието. Каза, че е добре. Всичко е лилаво и червено. Дърветата имат ръце и очи, говорят латински, за да може Ладя и другите духове да не им разбират. Също така там, в задгробието, се мотаели няколко индианци. Между тях познал Маниту от романите на Карл Май. Там срещнал и кривоглед дух, който изглеждал като училищния прислужник Францек. На папратта там растат смокини. Няколко стари римляни седят при водопада, в който тече кръв, и учат латински от граматиката на Хрбек. Когато срещнал духа на дядото на Бернашек, му се сторило, че е много по-лек. Това задгробие не е много здравословно място, тъй като там се премествали всички, които умират.

Видял и един генерал, който му отдал чест и му казал, че Хобзик ще стане палач.

Това бяха бегли впечатления, които получи Ладя в задгробния живот. Ладьовото завръщане от оня свят бе отпразнувано със страшния рев на дванайсетгодишните спиритуалисти, което имаше за резултат притичването на класния в класната стая и записването на забележка в дневника на целия клас:

Влизайки в класната стая, чух рев.

С това потвърди мисълта, че все още съществуват хора, които винаги ще предпочитат незнанието пред знанието.

Бедният класен ръководител. Толкова невеж и по толкова груб начин се опитваше да потисне усилията на изследователите на неизвестното, чийто представител Ладя в момента говореше с Майзъл за вкаменелостта, която се превърна в негова собственост от собственост на кабинета, когато бе пусната заедно с няколко други да обикаля като мостра в обучението на студентите онзи ден в класа до момента, когато заседна в джоба на Майзъл. Шепнеха си.

— Виж, Ладьо, ще ти я продам, но за петак^[6]. Аз знам, че си Ладя, но това е директно от ръка на ръка.

— Добре, следобед ще ти донеса петак. Ще си взема от къщи за тетрадка и освен това ще ти позволя да ме приспиш. Знаеш ли, това се прави така. Мислиш: Ако Бог позволи Ладя да заспи. И тогава аз веднага ще заспя и моята душа ще се премести на оня свят. Мисли за това. Мислиш ли си това? Виждаш, че ме обзема дрямка и започвам вече да говоря на сън.

Майзъл се изплаши. Ами сега? Ладя има затворени очи, той го е приспал. Ще дойде професорът и духът на Ладя от задгробието ще заговори за него, за неговата вкаменелост, която взе, и за това, че Майзъл го е приспал. Ще изпратят до тях вкъщи училищния слуга, ще го спукат от бой и ще му продадат велосипеда. Нещастният Майзъл! Ето, вече е тук. Духът на Ладя от задгробието тихо ръмжи:

— Майзле, крадецо, дай веднага онази вкаменелост.

Майзъл му натика вкаменелостта в ръката, а духът продължи:

— Сега точно се разхождам на Марс. Тукашните хора изглеждат като стоножки. Едно момче разправя, че баща му има двеста крака.

Майзъл започна да трепери от страх и вдигна ръка.

— Какво искате, Майзъл?

— Бих искал да изляза навън, господин професоре.

— Отивайте, но да не се налага да изпращам да ви викат, както изпращах за Бубеничек.

Майзъл се заклатушка през вратата и остана дълго вън, с посърнала душа. Какво ще стане като се върне? Дали Ладя се е събудил, дали се е върнал от задгробието, или още блуждае на Марс, или духът му е срещнал някое препятствие, а може духът му да е влязъл в господин класния? Все пак накрая трябва да се върне. Влезе. Ладя беше до дъската и отговаряше на въпроси. Професорът го изпитваше за думите. Не знаеше как се нарича на латински трудност и получи двойка. Върна се огорчено до чина, където каза на Майзъл, че няма да прости това на господин професора, и когато в междучасието го приспи, ще им каже какво очаква класния. Края на часа прекараха така, че Ладя разказа как докато го нямало Майзъл, говорил с духа на Пилат, който му казал, че Ханибал живее една улица по-нагоре от тиранина Трасибулос.

— Струва ми се — рече неприятелят на изследването на неизвестното, класният, — че ще трябва да ви разместя.

Преди да успее да осъществи тази мисъл, звънецът звънна и професорът отиде да яде кренвирши.

През междучасието Майзъл бързо разгласи, че по време на часа Ладя е бил на Марс, като се хвалеше още, че го е приспал.

Веднага бе наобиколен от групичка млади изследователи, които предлагаха отново да го приспят.

Сложиха го да седне на стол до катедрата така, че да не гледа към вратата, и започнаха да се молят:

— Молим ти се, господин Брен.

— Да, да — противоречеше медиумът, — след като класният ми даде двойка за думите, трябва да се молим на друг. Нека се молим на професора по физическо. Казвайте след мен: „Молим те, погледни милостиво към своите ученици, господин професоре Листка, и моли се за нас тук и в задгробието пред всички светии и светици божи“.

Казаха след него и Ладя нареди два пъти да повторят молитвата един след друг и след това да го приспят, а той ще попита духовете какво очаква класния ръководител.

Примижа с очи и започна:

— Виждам професор Брен как яде кренвирш. Точно в този момент спънах неговия дух. Професорът се задави и намери в кренвирша хлебарка. (Аз ще ти подсладя тази моя двойка за думите!) Всичко край мен е жълто като иглика, има я навсякъде, а мащерката тук е по-висока от църквата при Свети Аполинарж. Срещам някакъв стар дух. Той малко накуцва. И този дух сега се всели в мен, и аз вече знам какво очаква класния в бъдеще.

Настъпи всеобщо напрежение. Всички се струпаха около медиума. Медиумът пророкува:

— Класният ще се ожени за моята стара сляпа леля, която ще му разбие главата с тенджерата за супа. Ще става от ден на ден все по-глупав и ще краде писалките на момчетата в училище, както и хлебчетата от чиновете. (Това ти е за двойката, господин професоре!) На матурата ще открадне часовника от джоба на инспектора и ще го направят училищен прислужник, а после ще трябва да чисти обувките на студентите.

В този момент класният влезе и бавно се приближи.

Бубеничек го видя:

— Ладьо, класният е тук.

Тогава медиумът каза високо:

— Ще направят господин класния директор на гимназията, той ще се ожени богато и ще стане училищен инспектор, такъв добър човек е той.

След тези думи се върна от оня свят и отвори очи.

Класният, който чу последното хубаво изречение, погали Ладя по косата и попита:

— Е, момчето ми, на какво си играехте?

Отзад Бубеничек искаше да помогне на Ладя и извика:

— Той си правеше майтап с нас!

— Вие, некадърници — каза класният, — вече веднъж ви записах в дневника и сега ще ви запиша втори път, а в къщата на Ладя ще отиде прислужникът, нека да набият момчето!

Тръгна, като от яд погледът му стана кривоглед.

Видя ли, Ладьо, изследователю на неизвестното, колко верни са думите, че свободното изучаване на истината е неприятно на целия свят, тъй като всеки мозък има своите дребни предразсъдъци.

И каква е ползата, че и науката се влияе от спиритуализма, след като баща ти, изслушвайки съобщението на господин професора от прислужника, извика към слугинята:

— Анна, донесете пръчката и ще ми държите Ладя…

След малко се чу как изследователят на неизвестното цвили и обещава, че никога няма да прави това…

А мъчениците се увеличиха с още един…

Бележки

[1] В чешкото образование гимназията има класове от първи до осми — прима, секунда, терца, кварта, квинта, секста, септима, октава. — Бел.прев. ↑

[2] Френски астроном и автор, живял 1842 — 1925 година. — Бел.прев. ↑

[3] Катехет — учител по вероучение. — Бел.прев. ↑

[4] Австро-унгарски монети. — Бел.прев. ↑

[5] В чешкото образование до днес преподавателите в гимназиите се наричат „професори“. — Бел.прев. ↑

[6] Монета от пет халера. — Бел.прев. ↑