Ярослав Хашек
Силвестърът на въздържателите

Не знам как се случи така, че председателят на дружеството на абстинентите Ворачек, неговият заместник-председател Бецк и секретарят Машек решиха, че също ще отпразнуват Силвестър^[1], разбира се по начин, достоен на интересите на дружеството и неговото значение. По-късно се разказваше, че членовете на дружеството били директно призовани да ходят по улиците и да пропагандират идеята на въздържателското движение.

И въпреки че членовете на дружеството днес отричат това, в полицейския протокол, съставен с тримата абстиненти в полицейската дирекция, пише, че признават как водени от една и съща мисъл да пропагандират своите чисти безалкохолни усилия излезли вечерта, за да може през цялата силвестровска нощ да бъдат апостоли на този просветителски девиз, какъвто е въздържанието от алкохол.

Затова съвсем сериозно, още тогава, когато излезли на улицата, господин председателят Ворачек попитал най-близкия полицейски стражар дали ще бъде така любезен да му каже къде би намерил най-много и най-зле пияните в момента. Било едва шест часа.

Стражарят го погледнал и отговорил:

— Как не ви е срам, да поркате още от сутринта.

— Ама позволете, моля ви!

— Нищо няма да позволя, още една дума и ще ви науча аз вас.

— Тогава ви благодаря.

— Внимавайте, казвам.

Абстинентите продължили тъжно нататък и на ъгъла на улица „Житна“ видели двама мъже, които кандилкайки се били насочени към града. На секретаря хрумнало, че тези сигурно отиват в някоя дупка на алкохолизма, затова предложил да тръгнат подире им.

Не стигнали далеч; те ги видели и побягнали, като преди това изхвърлили някакъв пакет.

Като клател глава, господин Бецк отворил пакета и видял в него два чифта обувки. Междувременно се събрал наоколо много народ и някакъв грубиян хванал с една ръка ръкава на господин Бецк, а другата размахвал пред лицето му като меч и крещял, че знае това, те имат обувки, но когато бедняк в тая зима…

Господин Машек пък чул глас: „Прасни му един“ и това било знак за атака към тримата апостоли, които заотстъпвали към редицата от къщи и най-после избягали в един дюкян, чийто собственик охотно затворил магазина, когато попаднали вътре.

Във всеки случай търговецът ги попитал с какво може да им помогне, докато стражарят разгонвал хората.

Поогледали се наоколо и за свой ужас видели как от малките буренца се хилят към тях надписите „Дявол с ром“, „Житна с ром“, „Сливова I“, „Сливова II“, просто ги заобикаляли от всички страни.

— Нещо без алкохол — изстрелял от себе си господин Машек в ролята си на секретар.

— За пет или за десет? — попитал с усмивка собственикът на ракиджийницата.

— И за десет.

Налял на всички — обърнали ги набързо в устите си и господин Ворачек пръв проявил определено съмнение дали в това все пак няма алкохол.

— Що за глупости, какъв алкохол, това беше само истинска стара полска контушовка^[2].

— Извинете, но това е кощунство.

— Какво кощунство, пияндур такъв, и без това вече цял ден се въргаляте по кръчмите, чак хората са тръгнали след вас, а сега искате да хулиганствате тук. Ама добре започвате този Силвестър, марш навън!

Изхвърлил ги грубо от ракиджийницата на улицата, където засега тълпата се била разотишла.

Председателят на дружеството на въздържателите залитнал на тротоара пред кръчмарския тезгях точно когато минавал един господин с дама.

Чул как господинът казва:

— Виждаш ли, Анна, този пияница, това е господин Ворачек от първи отдел на нашата банка. Преди беше такъв порядъчен човек, а сега докъде е стигнал.

— Моля ви, господине — пристъпил ужасено господин Ворачек към него, — моля да ми простите, господин директор, има грешка; напротив, тук с приятелите се опитваме да пропагандираме навсякъде движението на въздържателите, особено днес, когато човечеството грешно разбира празнуването на Силвестър.

Стражарят, който преди малко гонел тълпата народ пред тезгяха на пивницата, приближил към господин Ворачек и му казал строго:

— От дълго време ви наблюдавам вас всичките; предупреждавам ви за последен път да не досаждате на никой или ще си отспите махмурлука на наровете.

Тръгнали си като мокри кокошки, без да проронят дума, и господин Ворачек обяснявал на своите другари, че това е страшна грешка, тъй като господин директорът казал съвсем ясно на стражаря за него: „Ама има я!“.

Вървели по улицата, контушовката им била замотала малко главите, разказвали си един на друг за някакви правни грешки и съдебни убийства, когато изведнъж чули от един ресторант иззад близкия ъгъл звуците на акордеон.

— Тук се намира едно от тези седалища, които трябва да разгромим — казал секретарят, — ще им обясним внимателно как стоят нещата, как те бавно се превръщат в животни.

Влезли вътре, поръчали си бутилки сода и заоглеждали наоколо. Две-три жени, за които веднага си съставили лошо мнение, седели в скута на двама мъже, които изглеждали точно така, както се описвало в текста на песента, която тъкмо цялата кръчма пеела в хор:

Ходят там излъскани контета.

Когато събралите се повторили няколко пъти песента, господин Машек се изправил изведнъж и с твърд глас, подпомаган от контушовката, рекъл:

— Позволете, моля ви, но вие сте всъщност животни.

Общо взето имал право, защото ако тези тримата въздържатели били хвърлени в римски цирк на хищниците, нямало за толкова кратко време, за което били тук като апостоли на въздържанието, да изглеждат така.

Без шапки, с разкъсани дрехи като след борба с мечка, с подпухнали лица бягали след това славно изхвърляне надолу по улицата и се бутнали в една гостилница, за да си пооправят тоалета. Там намерили подобно общество, като това от преди малко, и с притеснение да не завърши отново така, за да не бият на очи благородните им стремежи, на въпроса какво ще желаят, отговорили, че може например да пият бира.

Сервитьорът, хубав мускулест мъж, известно време се съветвал с гостилничаря, който след това дошъл към масата и казал, че нищо няма да им сервира, защото вече хубаво са се отрязали.

— Тук има недоразумение — повтарял благородните си идеи господин Машек, — нашата цел с приятелите ми е точно обратната, да пропагандираме движението на въздържателите, особено днес, когато човечеството…

Не довършил, гостилничарят го хванал за яката и го повлякъл към вратата:

— Марш навън! Няма да ви оставя да ми разваляте бизнеса!

Вече навън господин Машек се върнал за господин Бецк, който в това време вървял със сервитьора към председателя на обществото на абстинентите господин Ворачек, междувременно избягал в кухнята, а сега, събрал ръце в молитва, крещял срещу тях:

— Това е, с извинение, истинско съдебно убийство.

Обаче със сигурност не трябвало, когато вече се оказали навън, да ходят в такова състояние в дирекцията на полицията и там един през друг да разказват на инспектора с подпухнали лица, без яки, с разкъсани жилетки и палта:

— Нашият стремеж е да пропагандираме навсякъде движението на абстинентите, ние, апостолите на новата култура.

И тук полицейският инспектор казал онази възвишена фраза към стражаря, който бил на служба:

— Тикнете ги зад решетките да се наспят…

Вратата на карцера се отворила и отново се затворила. Завършила голямата трагедия на апостолската дейност и изглеждало много трогателно, когато във веселата и бурна силвестровска нощ господин Ворачек се събудил към сутринта на нара, и от дървениците, които бил размазал, изписал на стената: „Никой не е пророк в страната си“.

Бил прав. На всичкото отгоре и тримата след седмица получили писма от дружеството на въздържателите, в които кратко се съобщавало, че поради нарушаване на устава на дружеството се изключват от него завинаги.

В устава, впрочем, нямало нищо за контушовката, побоищата и наровете.