Нийл Геймън
Изобретяването на Аладин

Тази нощ в леглото с него, както всяка друга нощ,

с нейната сестра в краката й,

                тя довършва приказката

и чака. Сестра й бързо схваща намека

и казва: „Нещо не ми се спи.

                Моля те, разкажи още една“,

а Шехерезада нервно си поема

        дъх

и започва: „Живели едно време в далечен Пекин

едно мързеливо момче и неговата майка.

Как се казвало ли? Аладин. Баща му бил умрял

отдавна…“.

И им разказва как дошъл черният магьосник,

който се представил за чичо му, и който имал план:

да отведе момчето на потайно място,

да му даде пръстен, който трябвало да го пази,

и да го пусне в пещера, пълна

                със скъпоценни камъни.

„Дай ми лампата!“, а когато Аладин отказал,

бил изоставен в мрака на пещерата под земята…

 

Ами сега.

 

Аладин вече е заключен под земята,

а тя спира, зарибила съпруга си за още

        една нощ.

На другия ден

тя сготвя,

нахранва децата,

мечтае…

Знае, че Аладин е в капан

и че с приказката

е откупила още един ден живот.

А сега какво?

Ще й се да знае.

 

Чак когато пада нощта

и съпругът й казва, както всяка друга нощ:

„Утре ще ти взема главата“,

а сестра й Диниазада пита: „Ама моля те,

какво става с Аладин?“, чак тогава тя знае…

 

И в осеяната със скъпоценни камъни пещера

Аладин потрива лампата. Идва джинът.

Историята набира скорост. Аладин получава

принцесата и двореца от перли.

А ето го и черния магьосник:

„Сменям нови лампи за стари“ — вика той по улиците.

И точно когато Аладин е изгубил всичко,

тя спира.

 

Той ще я остави да живее още една нощ.

 

Сестра й и съпругът й заспиват.

Тя лежи и се взира в тъмното.

Обмисля вариантите в съзнанието си:

как да върне на Аладин неговия свят,

двореца, принцесата, всичко, което е негово.

И също заспива. Трябва да измисли край

                на приказката,

но той се разтапя в съня.

 

Събужда се,

нахранва децата,

сресва си косата,

отива на пазар,

купува малко зехтин.

Продавачът на зехтин й го наточва

от голяма делва.

Тя си мисли,

А какво ще стане,

                ако в тази делва се скрие човек?

Същия ден купува и малко сусам.

 

Сестра й казва: „Още не те е убил“.

„Още не е.“ Остава недоизказана фразата:

                „Но ще го направи“.

 

В леглото им разказва как Аладин потрива

вълшебния пръстен. Появява се джинът

                        на пръстена…

Магьосникът е мъртъв, Аладин е спасен, тя млъква.

Но след като приказката свърши,

                        разказвачката ще умре.

Единствената й надежда е да започне нова приказка.

Шехерезада преравя запаса си от думи,

полуготови идеи и сънища

и се сеща за делвата, която може да побере човек.

Казва си: „Сезам, отвори се“ и се усмихва.

„Имало едно време един праведен, но беден човек

на име Али Баба…“ — започва тя и продължава,

и животът й е в безопасност за още една нощ,

докато той се отегчи или изобретателността й

                        се изчерпи.

 

Тя не знае къде живеят приказките, преди да бъдат разказани. (И аз не знам.)

Но четирийсет разбойници звучат добре, значи ще са

четирийсет разбойници. Моли се с тази приказка

                                да откупи

        още няколко дни.

По какви ли не неведоми начини

                                си спасяваме живота.