Нийл Геймън
Накрая

Накрая Господ даде на Човека света. Целият свят стана на Човека, с изключение на една градина. „Това е моята градина — каза Господ, — в нея ти не трябва да влизаш.“

Имаше мъж и жена, които дойдоха в градината, и имената им бяха Земя и Дъх.

Имаха малък плод, който мъжът носеше, и когато пристигнаха пред портите на градината, Мъжът даде плода на Жената и Жената даде плода на Змията с пламенния меч през източната порта на Едемската градина.

И Змията взе плода и го постави на едно дърво в средата на градината.

Тогава Земя и Дъх разбраха, че са облечени, и си свалиха одеждите, една по една, докато останаха голи; и тогава Господ мина през градината и видя мъжа и жената, които вече не различаваха добро от зло, но бяха доволни, и той видя, че това е добро.

И отвори тогава Господ портите и даде на Човека градината, а Змията се надигна и гордо закрачи на четири силни крака; и къде отиде, никой освен Господ не може да каже.

И след това нямаше нищо освен тишина в Едемската градина, ако не се брояха звуците, когато от време на време мъжът вземаше името, което беше дал на някое животно.