Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Instructions, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поема
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2021 г.)

Издание:

Автор: Нийл Геймън

Заглавие: Чупливи неща

Преводач: Росица Панайотова

Година на превод: 2007

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2007

Тип: сборник разкази

Националност: американска

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-585-849-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13

История

  1. — Добавяне

Докосни дървената врата, която никога

                не си виждал.

Кажи „моля“, преди да отключиш ключалката,

влез,

мини по пътеката.

На зелената врата виси

червено метално дяволче,

като чукче,

не го докосвай — ще те ухапе по пръстите.

Обиколи къщата. Не вземай нищо. Не яж нищо.

Но

ако някое създание ти каже, че е гладно,

нахрани го.

Ако ти каже, че е мръсно,

почисти го.

Ако плаче, че го боли,

направи каквото можеш

да облекчиш болката му.

 

От градината отзад ще видиш дивата гора.

Дълбокият кладенец, покрай който ще минеш,

                води към царството на Зимата;

на дъното му има друга земя.

Ако на това място се обърнеш,

                ще можеш безопасно да се върнеш назад;

няма да изгубиш достойнството си,

                няма да паднеш в очите ми.

 

След като минеш през градината,

                ще навлезеш в гората.

Дърветата са стари. От храсталаците надничат очи.

Под разкривения дъб е седнала старица.

Може да ти поиска нещо;

дай й го. Тя

ще ти покаже пътя към замъка.

В него

има три принцеси.

Не се доверявай на най-малката.

                Продължи напред.

На поляната зад замъка

дванадесетте месеца са насядали около огъня,

топлят си краката и си разказват истории.

Ако си любезен с тях, може да ти сторят услуги.

Можеш да си набереш ягоди в мраза на Декември.

 

Довери се на вълците, но не им казвай

къде отиваш.

Реката можеш да прекосиш с лодка.

Лодкарят ще те вземе.

(Отговорът на неговия въпрос е:

Ако връчи веслата на пътника си,

ще е свободен да напусне лодката.

Само че му го кажи от безопасно разстояние.)

Ако орел ти даде перо, скътай го.

Помни: сънят на великаните е много лек;

вещиците често стават жертва на апетита си;

драконите имат едно слабо място някъде, винаги;

сърцето може да се скрие добре и човек го

                издава с езика си.

 

Не завиждай на сестра си,

помни, че е също толкова неприятно

от устните ти да се отронват диаманти и рози,

колкото жаби и гущери,

освен това са по-студени и по-бодливи, и са остри.

 

Помни името си.

Не губи надежда — ще намериш, каквото търсиш.

Доверявай се на призраците.

                Доверявай се на онези,

на които сам си помогнал.

Доверявай се на сънищата.

Доверявай се на сърцето си и на своята история.

 

Когато се връщаш, мини по пътя,

                откъдето си дошъл.

Услугите се връщат, дълговете се изплащат.

Не забравяй доброто си възпитание.

Не поглеждай назад.

Полети на гърба на мъдрия орел (няма да паднеш).

Плавай на гърба на сребърната риба

                (няма да се удавиш).

Препусни на гърба на сивия вълк

                (дръж се здраво за козината му).

 

В сърцето на кулата има червей,

затова тя ще рухне.

 

Когато стигнеш до къщурката,

мястото, където е започнало пътешествието ти,

ще я познаеш, макар че може да ти се стори

по-малка, отколкото я помниш.

Мини по пътеката и през градинската

порта, която си виждал само веднъж.

И се прибери у дома. Или си направи дом.

 

Или почини.

Край