Нийл Геймън
Странни момиченца

Момиченцата

Нюейдж

Тя изглежда толкова хладнокръвна, толкова мълчалива, но очите й остават вперени отвъд хоризонта.

Мислите, че сте разбрали всичко за нея от момента на запознанството ви, но всичко, което си мислите, че знаете, е погрешно. През нея струи страст като река от кръв.

Тя отклонява поглед само за миг, маската пада и вие падате. Всичките ви утре започват сега.

 

 

Майката на Бони

Нали знаете как е, когато обичате някого?

И трудната част, кофти частта, частта тип „Шоуто на Джери Спрингър“ е, че никога не спирате да обичате някого. Винаги има място за някого в сърцето ви.

Сега, когато е мъртва, тя се опитва да си припомни само любовта. Представя си всеки удар като целувка, гримът, който умело прикрива синините, фасът от цигара върху бедрото — всички тези неща, решава тя, са били жестове на любов.

Чуди се какво ли ще направи дъщеря й.

Чуди се каква ще стане дъщеря й.

Държи кейк, в смъртта си. Това е кейкът, който постоянно се канеше да изпече за малкото си момиченце. Сигурно щяха да го бъркат заедно.

Щяха да седят, да похапват от него и да се усмихват, тримата, и апартаментът бавно щеше да се изпълва със смях и обич.

 

 

Странно

Стотици са нещата, които тя се е опитвала да прогони, неща, които не помни и за които дори не може да си позволи да мисли, защото тогава птиците започват да крещят, червеите пълзят и някъде в съзнанието й винаги вали тихо и монотонно.

Ще чуете, че е напуснала страната, че е имало подарък, който е искала да ви даде, но се е изгубил, преди да стигне до вас. Късно някоя вечер телефонът ще звънне и един глас, който може да е нейният, ще каже нещо, което няма да разберете, и линията ще зашуми и ще се разпадне.

Няколко години по-късно от някое такси ще видите застанала на една врата жена, която прилича на нея, но тя ще се скрие, докато убедите шофьора да спре. Никога повече няма да я видите.

Когато вали, ще си мислите за нея.

 

 

Тишина

Пеперуда на нощта на трийсет и пет години, поне толкова признава, с болящи крака от всекидневното ходене на високи токчета, но пък може да слиза по стълбите с двайсеткилограмова перука на главата, минавала е през сцената с лъв и пак на високи токчета, може да премине и през проклетия Ад на високи токчета, ако се стигне дотам.

Това са нещата, които са й помогнали, които са я карали да върви с високо вдигната глава: дъщеря й; мъжът от Чикаго, който я обичаше, макар и недостатъчно; водещият на националните новини, който й плащаше наема в продължение на десетилетие и идваше във Вегас само един път месечно; две торби със силиконов гел; и криенето от пустинното слънце.

Скоро ще стане баба, много скоро.

 

 

Любов

И тогава идва времето, когато някой от тях просто не отвръща на обажданията й в офиса. Затова се обади на номера, който той не знаеше, че тя има, и каза на жената, която вдигна, че ситуацията е много конфузна, но тъй като той вече не желаел да разговаря с нея, можело ли да му предадат, че тя все още очаква да й върне черното дантелено бельо, което й взел, защото, така казал, му миришело на нея, на двама им. О, това пък й напомняло, добави, докато жената на другия край на телефона не казваше нищо, можело ли първо да бъде изпрано, след което просто да й го пратят по пощата. Той й имал адреса. И след като весело си е свършила работата, го забравя изцяло и завинаги и прехвърля вниманието си върху следващия.

Един ден няма да обича и теб. Това ще сломи сърцето ти.

 

 

Време

Тя не чака. Не точно. По-скоро годините вече не означават нищо за нея, сънищата и улиците не могат да я докоснат.

Тя остава на ръба на времето, непреклонна, незасегната, отвъд, и един ден ще отвориш очи и ще я видиш; а след това — тъмата.

Това не е жътва. Тя ще те отскубне нежно, като перо или като цвете за косата си.

 

 

Гърмяща змия

Тя не знае на кого е принадлежало най-напред това яке. Никой не си го потърси след купона и тя реши, че й стои добре.

На него пише KISS, а тя не обича да се целува. Хората, мъже и жени, й казват, че е красива, но тя няма представа какво имат предвид. Когато се погледне в огледалото, не вижда срещу себе си красавица. Само собственото си лице.

Тя не чете, не гледа телевизия и не прави любов. Слуша музика. Ходи с приятелите си по разни места. Вози се на влакчета на ужасите, но никога не пищи, когато влакчето се гмурне или се преобърне с главата надолу.

Ако й кажете, че якето е ваше, тя само ще свие рамене и ще ви го върне. Изобщо не й пука, в нито едно отношение.

 

 

Златно сърце

… изреченията.

Сестри, може би близначки, може би братовчедки. Няма да разберем, освен ако не видим свидетелствата им за раждане, истинските, а не тези, които са използвали, за да си извадят лични карти.

С това си изкарват прехраната. Влизат, взимат каквото им трябва и излизат.

Не е бляскава работа. Просто работа. Понякога не съвсем законна. Просто работа.

Прекалено са умни за това и прекалено уморени.

Разменят си дрехите, перуките, грима, цигарите. Неуморни и вечно на лов, движат се. Две съзнания. Едно сърце.

Понякога дори си довършват една на друга…

 

 

Дете, родено в понеделник

Докато стои под душа и водата я облива и мие, и отмива всичко, тя осъзнава, че онова, което прави нещата най-трудни, е, че миришеше точно както в бившата й гимназия.

Беше минала по коридорите с разтуптяно сърце, вдишваща тази училищна миризма, и всичко се върна обратно при нея.

Бяха минали, колко, шест години, а може и по-малко, откакто беше притичвала от шкафчето си до класната стая, откакто беше гледала как приятелките й плачат и се смеят, и се ядосват, и се замислят за обидите и прякорите, и хилядите обиди, сполетели слабите. Никоя от тях не беше стигала толкова далеч.

Намери първото тяло на стълбището.

Същата вечер, след душа, който не можа да отмие онова, което трябваше, каза на съпруга си:

— Страх ме е.

— От какво?

— От това, че тази работа ме прави безчувствена. Че ме превръща в друг човек. Човек, който ми е непознат.

Той я придърпа към себе си и двамата останаха един до друг, кожа до кожа, чак до разсъмване.

 

 

Щастие

Тя се чувства като у дома си на стрелбището; антифони на ушите, мишена във формата на човек отгоре, очакваща я.

Представя си малко, спомня си малко, въздъхва и натиска спусъка и когато времето й на стрелбището започва, по-скоро усеща, отколкото вижда главата и сърцето, които изчезват. Мирисът на барут винаги й напомня за Четвърти юли.

Използваш даденото ти от Господ. Така й казваше майка й, което донякъде прави загубата й още по-мъчителна.

Никой никога няма да я нарани. Тя просто ще се усмихне с леката си прекрасна усмивка и ще си тръгне.

Не става въпрос за пари. Никога не става въпрос за пари.

 

 

Вали кръв

Ето: упражнение по избор. Ваш избор. Една от тези приказки е истина.

Тя преживя войната. През 1959-а дойде в Америка. Сега живее във вила в Маями, дребна французойка с бяла коса, дъщеря и внучка. Не общува с никого и се усмихва рядко, сякаш бремето на спомените не й позволява да намери радостта.

Или е лъжа. Всъщност Гестапо я залови, докато през 1943-та се опитваше да мине границата, и я заведоха на една поляна. Първо изкопа собствения си гроб, след това получи един-единствен куршум в тила.

Последната й мисъл, преди куршума, беше, че е бременна на четири месеца и че ако не се пребори за бъдещето си, няма да има бъдеще за никого от нас.

Има една старица в Маями, която се събужда объркана от съня, в който вятърът разлюлява дивите цветя на една поляна.

Под топлата френска земя има недокоснати кости, които мечтаят за сватбата на дъщеря. Пие се хубаво вино. Единствените пролети сълзи са от щастие.

 

 

Истински мъже

Някои от момичетата бяха момчета.

Видът се променя в зависимост от мястото, където сте застанали.

Думите могат да нараняват и раните могат да се излекуват.

Всички тези неща са верни.