Нийл Геймън
Ставам човек дърво

Свалям си ризата, книгата, палтото, живота,

оставям ги като празни черупки и паднали листа,

отивам да търся храна и извор

със сладка вода.

 

Ще намеря дърво, широко колкото десетима

                        дебели мъже,

чиста вода, лееща се по сивите му корени.

Ягоди ще намеря и киселици, и орехи,

и ще нарека това място дом.

 

Ще кажа името си на вятъра и на никого друг.

Истинската лудост ни обзема или ни изоставя

                        в гората

по средата на живота ни.

Сега кожата ми ще бъде моето лице.

Сигурно съм луд. Разумът остана при обувките

                        и дома,

стомахът ми се е свил. Ще пропълзя

                        през зеленината

обратно до корените си и листата, и бодлите,

                        и пъпките,

и ще потреперя.

 

Ще оставя пътя на словата, за да извървя гората.

Ще бъда горският човек и ще посрещам слънцето.

И ще усещам тишината да разцъфва на езика ми

като слово.