Български народни приказки

Едно време, когато още нямало книги и телевизия, привечер хората се събирали по къщите и си устройвали седенки. Докато работели задружно, те пеели песни и си разказвали забавни и поучителни истории за царе и царедворци, за селяни и владици, за самодиви и горски животни, за змейове и юнаци…

После тези истории се предавали от уста на уста: разказвали ги бабите на своите внуци, преразказвали ги майките на своите деца, а когато те пораснели, приказните герои оживявали отново и отново, за да радват техните деца и внуци. Мнозина добавяли в сюжетите и по нещо свое, затова възникнали различни варианти на едни и същи приказки.

Най-хубавите варианти станали любими на няколко поколения българи и днес вече не помним кой пръв ги е разказал и как са звучали в началото.

И тъй като в създаването им са участвали толкова много хора, чиито имена никой не знае, тези чудни приказки се наричат народни.

Някои народни приказки били забравени през вековете, а други се запазили само в отделни краища на нашите земи. Ето защо учените решили да запишат съхранилите се варианти, за да направят това безценно богатство достъпно за всички.

През XIX век първите събирачи на приказки тръгнали да обикалят българските градове и села.