Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2021)

Издание:

Заглавие: Приказки от цял свят

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: руски; полски

Издание: първо

Издател: Рийдърс Дайджест ЕООД София

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: Сборник

Печатница: Leo Paper Ltd, China

Редактор: Ира Коловска

Художник на илюстрациите: Тони Волф; Пиеро Катанео; Либико Марая; Северино Баралди; Вадим Челак; Петър Станимиров

ISBN: 978-954-9935-46-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15402

История

  1. — Добавяне

Преди много, много години някъде далече оттук имало чуден град, през който минавали всички търговски кервани. В този град се издигал великолепен дворец — по-хубав от него нямало никъде другаде по света. Стените му били украсени с пъстра мозайка, портите му били обковани с чисто злато, а мраморните му колони блестели като стъкло. Млади и стари спирали да се възхитят на тази нечувана красота.

Малцина от тях забелязвали, че точно пред прага на двореца седи един дрипав просяк. Той от сутрин до вечер молел за милостиня, но хората извръщали очи от него и бързали да отминат.

Веднъж в града пристигнал един богат княз със своя предан слуга.

Спрели те да погледат пищния дворец и съзрели човека, клекнал пред прага му.

— Защо просиш тук, клетнико? — попитал богаташът.

— Това е дълга и тъжна история — отвърнал просякът. — Едва ли ще имаш търпение да я изслушаш.

Тези думи събудили любопитството на младия княз и той настоял:

— Приближи се и ми я разкажи.

— Някога този дворец беше мой — започнал просякът и се просълзил. — Наследих го от своя баща, който беше заможен търговец. На младини тънех в охолство и имах много приятели, които се възползваха от моята щедрост. Но един ден разбрах, че съм се разорил. За да си платя дълговете, трябваше да продам двореца.

Заедно с него загубих и всичките си приятели. Сега не ми остава нищо друго, освен да седя пред прага на бащиния си дом и да чакам някой чужденец да ми подхвърли два гроша. Ако можех да върна времето назад, щях да харча парите си по-пестеливо, щях да живея по-разумно и сега нямаше да гладувам.

Князът имал добро сърце, съжалил горкия човек и му казал: — Виждам, че се разкайваш за своето нехайство, и искам да те възнаградя за това.

При тези думи той пуснал в шепата му няколко златни жълтици и понечил да си тръгне.

Но просякът ги прибрал в кесията си и отново протегнал ръка.

— Още, дай ми още!

— Ех, човече! Кесията ти няма да побере толкова много пари! — отвърнал князът.

— Нищо, ти ми ги дай! — настоял просякът и очите му заблестели.

Князът му дал още няколко златни пари. Беднякът отново ги натъпкал в кесията си, но не спрял дотук, а извикал:

— Още, искам още!

В този миг кесията му се пръснала и жълтиците се разпилели в прахта. А тълпата сякаш само това чакала — нахвърлила се да ги събира и скоро от тях не останал и помен.

Заплакал просякът, разбрал, че отново е загубил цялото си богатство, но този път — от лакомия.

Тогава князът се отдалечил и казал на своя слуга:

— Запомни този урок. Днес видя един човек, който не е научил нищо през целия си живот.

Край