Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Васил Велчев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, Корекция, Форматиране
- analda (2021)
Издание:
Заглавие: Приказки от цял свят
Преводач: Васил Велчев
Година на превод: 2009
Език, от който е преведено: руски; полски
Издание: първо
Издател: Рийдърс Дайджест ЕООД София
Град на издателя: София
Година на издаване: 2009
Тип: Сборник
Печатница: Leo Paper Ltd, China
Редактор: Ира Коловска
Художник на илюстрациите: Тони Волф; Пиеро Катанео; Либико Марая; Северино Баралди; Вадим Челак; Петър Станимиров
ISBN: 978-954-9935-46-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15402
История
- — Добавяне
Живял някога в гората един дървар на име Иван. Той си сковал малка дървена къщурка и много се възгордял. Решил, че е време да се ожени. Но на такава гиздава къща й прилягала не каква да е жена, а неземна красавица!
Ето защо вечерта му се присънила чудна девойка с коса от чисто злато. Иван бил убеден, че това е бъдещата му невеста, и тръгнал да обикаля градове и села с надеждата да я срещне наяве.
А край гората имало малка самотна колибка. Всеки път щом дърварят минел оттам, някой скришом го поглеждал през прозорчето. Това била хубавата Наташка, която била толкова влюбена в нашия Иван, че ден и нощ мислела само за него.
Веднъж тя го спряла да си поговорят.
— Хей, Иване! — викнала хубавата Наташка. — Набрала съм ти ягоди! Ела да си хапнеш!
— Не обичам ягоди — отвърнал намусено той и отминал. А очите на Наташка се налели със сълзи.
Минало време и тя отново го спряла. Подала му вълнена, салтамарка и рекла:
— Хей, Иване! Уших ти дрешка! Ела да я облечеш!
— Не ми е студено — отвърнал намусено той и отминал.
А по бузите на Наташка се търкулнали две горещи сълзи.
След няколко дни го спряла за трети път и му предложила топло мляко.
— Не обичам мляко! — прекъснал я намусено Иван и отминал.
Като се обърнал след миг, Наташка вече я нямало.
— Не биваше да я наскърбявам така — казал си той, — но какво да правя, като съдбата ми е отредила неземна красавица…
След миг пред него изплувал образът на онази златокоса девойка и проехтял нежен глас:
— Хей, Иване, няма ли да ми попееш?
Дърварят подскочил от радост.
— За тебе бих пял до края на дните си! — извикал той.
— Тогава пей! — отвърнало видението. — Само твоят глас може да ме приспи!
Седнал Иван и запял.
Минали часове, а той не млъквал — пеел ли, пеел.
— Още! Пей още! — повтаряла девойката и се смеела толкова звънко, че дърварят не можел да й откаже.
Вече се стъмнило. Иван премръзнал, изнемощял и останал без глас, а златокоската продължавала да настоява:
— Искам още! Пей ми още!
Пеел той и си мислел: „Ех, да бях облякъл салтамарката, та да ме сгрее сега! Да бях изпил топлото мляко! Да бях похапнал от ягодите! Какъв глупак съм! Наташка трябваше да избера за жена, а не тази, която само иска и нищо не дава!“
По едно време не издържал, скочил и тръгнал да търси хубавата Наташка.
А златокоската се изсмяла след него:
— Къде хукна, Иване? Няма я твоята Наташка! След всички сълзи, които изплака за тебе, тя се превърна в планинско поточе!
Вярвате или не — това била самата истина: в колибката на хубавата Наташка вече нямало никой, а под прозорчето и течало игриво поточе, бистро като сълза. Като го видял, дърварят се навел над него и горчиво заплакал:
— Ах, Наташка! Какво направих! Да можеше да се случи чудо сега и да остана завинаги с тебе!
Още недоизрекъл тези думи, той се превърнал в тънка топола, висока почти до облаците.
Тази топола и до днес стърчи там, а в сянката й се плиска поточето и нашепва на всички своята необикновенна история.