Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, Корекция, Форматиране
analda (2021)

Издание:

Заглавие: Приказки от цял свят

Преводач: Васил Велчев

Година на превод: 2009

Език, от който е преведено: руски; полски

Издание: първо

Издател: Рийдърс Дайджест ЕООД София

Град на издателя: София

Година на издаване: 2009

Тип: Сборник

Печатница: Leo Paper Ltd, China

Редактор: Ира Коловска

Художник на илюстрациите: Тони Волф; Пиеро Катанео; Либико Марая; Северино Баралди; Вадим Челак; Петър Станимиров

ISBN: 978-954-9935-46-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15402

История

  1. — Добавяне

Имало едно време един княз, който се казвал Иван. Той бил храбър и великодушен, затова народът много го обичал.

Но веднъж царят, който бил баща на Иван, го повикал и казал:

— Синко, научих, че сестра ти е магьосница и е намислила да те убие.

Трябва да се махнеш от двореца час по-скоро!

Отначало князът не искал да го послуша, но в края на краищата се подчинил, яхнал коня си и препуснал, накъдето му видят очите.

Яздил Иван, яздил ден и нощ и стигнал до планината, от която извират реките. Там имало гъста гора. В нея князът си построил малка колибка и заживял сам-самичък, като се прехранвал с лов и риболов.

Изминала цяла година. Клетникът забравил за страшната истина, която научил от стария си баща.

Една нощ не можал да заспи и отишъл на езерото.

А там — що да види: вместо кръглата луна вълните отразявали красивото лице на сестра му!

— Защо ни остави, Иване? — занареждала тя. — Защо напусна двореца? Много ни липсваш, татко постоянно тъгува за тебе. Върни се при нас, тук ти е мястото!

При тези думи видението изчезнало.

На сутринта Иван напуснал колибката си и поел към двореца.

По пътя му се случили много странни неща, сякаш някаква сила се опитвала на всяка цена да го спре. Първо един тежък клон се откършил точно над главата му и за малко да го убие! После конят му се строполил мъртъв насред гората и князът трябвало да продължи пеша…

Но той не се отказвал.

Вървял, вървял и скоро чул църковните камбани. Тогава попитал един селянин какво е станало в двореца.

— Камбаните бият за нашия мъдър цар — отговорил му той, — защото снощи умря от мъка по своя единствен син.

Като чул тези думи, княз Иван много се натъжил и хукнал към двореца.

А пред портите му заварил странно шествие: начело вървяла сестра му и носела някакъв свитък; зад нея двама слуги държали огромна везна, а най-отзад крачел палачът, нарамил своята лъскава брадва.

— Добре дошъл, княже! — рекла сестра му. — Клетият ни баща не доживя да те види отново, но в този свитък е записана последната му воля. Двамата трябва да се претеглим на тази везна. Който е по-лек, ще наследи короната заедно с цялото царство, а който е по-тежък, ще си загуби главата!

Уплашил се Иван — със сигурност тежал повече от сестра си, ала нямало що да стори, щом такава била волята на баща му. Качил се младият княз на везната и се приготвил да посрещне смъртта.

Но неведоми са уроците на съдбата! Когато сестра му седнала да се претегли, везната случайно се счупила!

Така магьосницата станала жертва на собствения си коварен план и палачът й отсякъл главата.

А княз Иван наследил короната на баща си и управлявал царството мъдро и справедливо. И тъй като искал всички да помнят, че доброто винаги побеждава, изобразил везната в родовия си герб.

Край