Плачещата принцеса

Имало едно време един алчен и зъл падишах, който карал поданиците си да му плащат много високи данъци. Мнозина се разорили, загубили къщите си, разпилели имотите си.

Останалите не издържали и се събрали да решат какво ще правят.

Като научил за това, падишахът много се уплашил: ами ако се разбунтуват и му отнемат короната?

Замислил се той как да умилостиви народа си и пратил глашатаи да известят, че голямата му дъщеря е много тъжна и не спира да плаче.

— Господарят обещава да опрости данъците на оня, който успее да я развесели! — обявили тържествено глашатаите.

Ден по-късно поданиците забравили за бунта и всички говорели за принцесата. Млади и стари седнали да мислят как да я развеселят, за да си запазят имота.

Минало време. Падишахът не опростил данъците на никого, но хората помнели обещанието му и продължавали да си пробват късмета. Принцесата ронела сълзи, едри като пендари, а баща й бил много доволен и от ден на ден ставал все по-богат.

Скоро тази тъжна история се разчула през планини и гори. Заприиждали владетели на далечни земи и всички вярвали, че ще излекуват принцесата.

Дошъл и монголският хан.

Той не казал нито дума, а се поклонил на падишаха и засвирил вълшебна мелодия.

Принцесата я изслушала и за пръв път спряла да плаче. Но точно когато всички очаквали най-после да се усмихне, тя отново се разридала!

Тогава се появил вождът на кюрдите. Седнал той до принцесата и започнал да й разказва весели случки.

Докато ги слушал, падишахът си умирал от смях, а тъмните очи на дъщеря му пролели няколко горещи сълзи.

Накрая пристигнал Омар. Било късна нощ и се наложило гостът да пренощува в двореца. Когато всички заспали, дъщерите на падишаха се промъкнали в спалнята на младия чужденец, за да се полюбуват на чудната му красота. Сред тях била и най-малката — Марика.

Съмнало се и стражите отвели Омар при плачещата принцеса. Той я погледнал, отишъл в покоите на падишаха и рекъл:

— Господарю, дай ми златния си скиптър и принцесата никога повече няма да плаче!

Падишахът се подчинил на тази странна молба, а после тръгнал след госта, за да види какво ще направи.

Тогава Омар се поклонил на принцесата, вдигнал скиптъра… и я ударил с все сила по главата!

Всички уплашено се разбягали, само Омар и падишахът не помръднали от мястото си. И двамата изобщо не се учудили, когато от главата на принцесата се посипали… какво мислите? Малки железни пружинки! Защото това не била никаква принцеса, а студена, безчувствена кукла!

Марика не издържала и избухнала в смях, а падишахът много се разгневил. „Какво ще правя сега? — завайкал се той. — Ами ако Омар разкаже на хората за тази измама?“

Накрая решил: „Ще го оженя за веселата Марика. Щом успя да надхитри мен, значи е много умен. По-добре е да ми бъде съюзник, отколкото враг.“

— Заслужаваш да те накажа сурово за дързостта ти — рекъл той на момъка, — но аз съм великодушен. Ще ти подаря живота, ако се жениш за най-малката ми дъщеря.

Омар приел и си казал: „Един ден ще седна на трона ти и тогава тук ще се слуша моята воля!“

Така и станало.