Шарл Перо
Синята брада

Имало едно време един богаташ, който не бил нито стар, нито грозен, само дето имал дълга синя брада. Тя му придавала толкова зловещ вид, че всички девойки се разбягвали като го видят. А богаташът много искал да се ожени.

Съседката му, също знатна жена, имала двама сина и две дъщери. Синовете й били юначни и силни, а дъщерите й — чудно красиви.

И ето че един ден този човек, когото така и наричали — Синята брада, я помолил да му даде една от дъщерите си за жена. Тъй като и двете девойки му харесвали, той им предложил сами да решат коя ще го вземе.

Работата е там, че нито една от сестрите не искала да се омъжи за човека с ужасната синя брада! Външността му ги плашела, а освен това в града се говорело, че е бил женен няколко пъти — и никой не знаел какво се е случило с предишните му жени!

Замислил се богаташът как да спечели сърцата на двете сестри и си наумил да ги покани на гости заедно с майка им.

Речено — сторено. Цяла седмица съседките се забавлявали в неговото имение, яли, пили и се веселили. Синята брада се оказал много любезен домакин и накрая по-малката сестра рекла:

— Е, какво пък, не е чак толкова страшен! Даже е много мил.

И склонила да се омъжи за него.

Вдигнали сватба за чудо и приказ — толкова богата и пищна, че хората дълго време не спирали да приказват за нея.

После младоженците заживели безгрижно в разкошния замък на богаташа. Дните си минавали и по-малката сестра не можела да се нарадва на късмета си.

Но веднъж Синята брада решил да замине в един далечен град по важни търговски дела.

— Не тъгувай, скоро ще се върна! — казал той на красивата си невеста. — За да не ти е скучно без мен, повикай сестра си и се позабавлявайте, докато ме няма. Ето ти ключовете от килера, от сандъците с дрехи и от всички врати у дома. А това ключе е от най-малката стая, в края на коридора. Можеш да ходиш навсякъде, където поискаш, само в малката стая не влизай! Защото стъпиш ли там, никога няма да ти простя!

Невестата обещала да го послуша. Тогава Синята брада я прегърнал и тръгнал на път.

За да не стои самичка в огромния замък, тя повикала по-голямата си сестра.

Щом пристигнала, девойката веднага хукнала по просторните коридори — разглеждала стаите, отваряла сандъците… А докато гостенката се забавлявала, стопанката се чудела какво ли крие мъжът й в забранената стая. Ох, умирала си от любопитство!

Толкова и се искало да надникне, че накрая не издържала, отключила вратата и влязла. Но… какъв ужас! Там лежали мъртви предишните жени на Синята брада.

Примряла от страх, невестата изскочила от стаята и заключила вратата.

А като дошла на себе си, забелязала, че на ключето се е появило малко издайническо петънце, което по никакъв начин не можело да се изтрие!

Още същата вечер Синята брада се завърнал и поискал да види връзката с ключовете. Нямало що да стори невестата, дала му я. Тогава той забелязал петънцето и се досетил за всичко.

— Ах, ти, проклетнице! — вбесил се богаташът. — Защо не ме послуша? Сега ще те убия и ще заемеш своето място в стаичката на любопитните жени!

Напразно плакала горката невеста, напразно молила за пощада. Злодеят бил непреклонен.

— Е, добре — въздъхнала тя. — Щом си решил да ме убиеш, така да бъде. Позволи ми само да се простя със сестра си.

Мъжът й помислил малко и се съгласил.

— Давам ти седем минути — рекъл той — и нито минутка повече!

Невестата отишла в забранената стая и повикала по-голямата си сестра.

— Сестрице моя — прошушнала тя, — качи се в най-високата кула на замъка и виж дали не идват двамата ни братя. Поканила съм ги на гости и всеки момент ще пристигнат. Ако ги зърнеш, дай им знак да побързат.

Сестрата се качила в кулата, а горката невеста се скрила и от време на време подвиквала:

— Гледаш ли, сестрице, гледаш ли? Не идват ли гости?

А сестра й отвръщала:

— Гледам, гледам и нищо не виждам. Само слънцето грее и тревата блести.

През това време Синята брада вече обикалял из замъка с един голям нож.

— Къде си, невесто? — викал той. — Ела веднага или аз ще дойда при тебе!

— Почакай още мъничко! — обадила се тя и отново подвикнала на сестра си: — Гледаш ли, сестрице, гледаш ли? Не идват ли гости?

— Гледам, гледам и нищо не виждам, отговорила сестра й. — Само слънцето грее тревата блести.

— Къде си, невесто? — извикал отново злодеят.

— Още мъничко! — отвърнала жена му с треперещ глас и попитала за последен път: — Гледаш ли, сестрице, гледаш ли? Не идват ли гости?

— Гледам, гледам и нищо не виждам — отговорила по-голямата й сестра. — Само един облак прах се задава по пътя.

— Та това са нашите братя! — зарадвала се невестата.

— Не, това е стадо овце! — рекла сестра й.

Синята брада вече бил страшно ядосан, обикалял из замъка и отварял всички врати поред.

— То се видяло, че ще се мре — промълвила невестата и заплакала.

Но изведнъж сестра й се провикнала от кулата:

— Гледам, сестрице, гледам, и виждам двама конници, които препускат насам! Още са много далече, но им дадох знак да побързат!

Зарадвала се невестата и излязла от своето скривалище. Тогава Синята брада я видял и се втурнал към нея.

— Пощади ме! — примолила се тя. — Прости ми, че не те послушах! Не биваше да влизам в онази стая! Не ме погубвай толкова млада!

— Погуби те твоето любопитство — отвърнал мъжът й и се нахвърлил да я убие.

В този миг портата се отворила с трясък и влезли двамата братя. Като видели зетя си с нож в ръка, те извадили мечовете си и го съсекли.

Оказало се, че Синята брада няма наследници. Така цялото му имение останало за последната му невеста.

Тя поделила богатството си със своето семейство и всички живели дълго и щастливо.