Жан дьо Лафонтен
Царят маймуна

Някога всички животни прекарвали дните си в мир и съгласие, защото в джунглата царувал мъдрият лъв.

Но една вечер той умрял и някой трябвало да го замести.

Посъветвали се животните и решили да провъзгласят за цар онзи, чиято глава е най-подходяща да носи короната.

На сутринта разбрали, че това е непосилно условие: в цялата джунгла не се намерило нито едно животно, което да може да го изпълни! Някои били с твърде големи глави, други — с твърде малки. Някои имали вити рога, други — дълги уши… Кой ли не се явил да пробва короната на лъва, но за жалост тя на никого не стояла добре!

Събрали се животните на една поляна и се зачудили какво да правят.

Като видяла толкова много народ на едно място, маймуната се разлудувала и решила да позабавлява тълпата със своите номера.

Грабнала короната, завъртяла я, запремятала я и я хвърлила високо във въздуха. После се прекатурила нагоре с краката и я уловила.

Животните през цялото време се смеели. Толкова им харесало изпълнението на маймуната, че решили да я провъзгласят за цар.

Така и направили. Всички много се радвали, само лисицата била недоволна.

— Такова глупаво същество не може да бъде цар на джунглата! — рекла тя.

Но нямало кой да я чуе!

Ядосала се лисицата и решила да надхитри маймуната, за да я свали от трона.

Един ден намерила железен капан и го домъкнала под дървото на царя, покрила го с малко листа, взела една чепка банани и казала:

— Царю честити, нося ти вкусен подарък! Само че аз не умея да се катеря по дърветата, затова слез на земята и си го вземи!

Лакомата маймуна се подлъгала, слязла от дървото и посегнала към бананите.

В този миг капанът щракнал и железните му челюсти я захапали здраво!

А лисицата прихнала да се смее и се развикала така, че да я чуят всички животни:

— Вижте го новия цар! Не е ли глупав? Ако не му стига умът да опази самия себе си, как ще защитава цялата джунгла?

Замислили се поданиците на маймуната и й отнели короната.

Оттогава животните нямат цар.