Жан дьо Лафонтен
Магарето, което се помислило за умно

Живял някога един стар търговец, който си имал магаре. Всяка сутрин той го впрягал в овехтялата си каручка, повеждал го към големия мост над реката и отивал в града, за да продава стоката си на пазара.

Вечер сядал в празната каручка, подкарвал магарето по същия мост и се прибирал у дома си.

След време животното запомнило пътя и вече знаело накъде да върви. Така на връщане стопанинът му можел спокойно да си подремва в каручката.

Веднъж той се разболял толкова тежко, че нямал сили да отиде на пазара. Тогава решил да впрегне магарето и да го изпрати самичко в града.

Речено — сторено. Животното доставило стоката и се върнало, а за награда получило вкусен овес.

От този ден нататък стопанинът му винаги го изпращал само на пазара и бил толкова доволен от работата му, че започнал да разправя на всички свои съселяни колко послушно и умно добиче си има.

Не щеш ли, един ден магарето го домързяло и решило да съкрати пътя: вместо да мине по моста, то нагазило през реката. За беда, водата се оказала доста дълбока и повлякла горкото животно към дъното. Добре че каруцата била натоварена със сол! Като се намокрила, солта се разтворила и течението я отнесло до капка! Така каруцата се опразнила, товарът олекнал и магарето бързо-бързо пристигнало на пазара.

— Колко съм умно! — рекло си то. — Хем си съкратих пътя, хем си облекчих товара!

И решило повече никога да не минава по моста.

На другия ден търговецът пак изпратил магарето си в града и без да му мисли много, то нагазило право в реката. Само че този път каручката му била пълна със сюнгери. Като се наквасили с вода, те толкова натежали, че товарът потънал и магарето се удавило.