Жан дьо Лафонтен
Вълк и жерав

Имало едно време един вълк, който много обичал да си похапва. Днес кокошчица, утре прасенце — всеки ден си отмъквал по нещичко. Щом го срещнели в гората, всички животни хуквали да се крият, защото знаели колко е ненаситен.

Но веднъж се случило така, че проклетият звяр бил наказан за лакомията си — докато си хапвал крехко агнешко за вечеря, в гърлото му заседнала една остра кост. Оттогава не можел да преглътне нищичко, а бил толкова гладен!

Заплакал вълкът и хукнал из гората да търси лек. Къде ли не ходил, кого ли не молил за помощ, но никой не смеел да го доближи!

Накрая стигнал до хралупата на лисицата, похлопал на вратата и се провикнал:

— Отвори ми, Лисано! В гърлото ми е заседнала една остра кост! Помогни ми да я извадя!

А лисицата залостила здраво вратата и казала:

— Не мога да ти отворя. Вълчо! Дечицата ми са болни. Ако търсиш лек, иди при жерава, който живее на другия бряг на реката. Той ще ти помогне.

Нямало що да стори вълкът — послушал я и отишъл при жерава. Ала щом го видял, той се уплашил и нагазил в реката.

— Не бягай, жераве! — примолил се жално вълкът. — В гърлото ми е заседнала една остра кост! Помогни ми да я извадя и ще те възнаградя богато!

Щом изрекъл това, той раззинал огромната си уста.

Жеравът събрал смелост, надникнал в гърлото му и казал:

— Отвори си устата по-широко, Вълчо!

Вълкът го послушал и той напъхал в гърлото му дългия си остър клюн. Поровил малко и хоп! — издърпал проклетата кост.

— Готово! — усмихнал се жеравът. — Вече можеш да ядеш каквото си искаш.

Вълкът преглътнал веднъж, преглътнал втори път — не можел да повярва, че гърлото му отново е здраво!

— Жив да си, жераве! — рекъл той и си тръгнал.

— Ами наградата? — попитал лечителят.

— Награда ли? — изсмял се вълкът. — Ти бъди благодарен, че си още жив! Докато ми ровеше в гърлото, за малко да те изям! Аз трябва да получа награда за това, че те пощадих! Да се махаш от очите ми, защото знаеш ли колко съм гладен!

Като чул тези думи, жеравът литнал надалече и повече никога не посмял да се върне.

Оттогава помага само на онези животни, които не застрашават живота му.