Жан дьо Лафонтен
Лъвът и мишлето

Имало едно време едно мишле. Веднъж то се заиграло в тревата и без да иска, полазило по гърбината на лъва.

Страшният звяр се събудил от сладка дрямка и така се ядосал, че сграбчил немирника и отворил уста да го изяде!

— Пощади ме! — примолило се мишлето. — Някой ден ще ти върна услугата!

— Я го виж ти дребосъка! — засмял се лъвът. — Че каква услуга може да ми направи една жалка мишка? Бива ли те за ловец?

Можеш ли да ръмжиш така, че да плашиш гората?

И надал страшен рев, за да покаже как се прави това.

Клетото животинче се разтреперило толкова силно, че накрая лъвът все пак се смилил и го пуснал да си върви.

Не щеш ли, след няколко дни той попаднал в коварен капан — омотал се в здрава конопена мрежа и колкото повече шавал, толкова повече се заплитал. Накрая вече не можел да се помръдне!

Отчаял се звярът и заскимтял:

— Ох, горкичкият аз, тук ще си умра!

В този миг дочул познато гласче:

— Да ти помогна ли, братко?

Лъвът се озърнал и видял в тревата малкото смело мишле.

— Вече никой не може да ми помогне — проплакал той.

— Грешиш! — отвърнало мишлето. — Моите зъбки са остри като бръснач. Ще прегриза конопената мрежа и ще те спася.

Още недоизрекло това, то се хванало за работа.

Скоро лъвът бил освободен.

— Видя ли, братко? — усмихнало се мишлето. — Направиш ли добро, ще получиш добро.