Жан дьо Лафонтен
Рогата на елена

Преди много, много години в гората живеел един чудно красив елен. Той не харесвал стройните си крака, защото били твърде тънки. Затова пък много се гордеел с рогата си и от сутрин до вечер се любувал на отражението им във водата.

— Колко са величествени! — повтарял си непрестанно еленът и не можел да откъсне очи от езерото. — На света няма по-красиви рога от моите! Голям късмет е да притежаваш такова безценно богатство! По-скоро бих си счупил краката, отколкото да се лиша от прекрасните си рога!

И отминавал с бавна походка.

Един ден, както се разхождал между дърветата, красавецът чул изстрел на ловна пушка. Скоро от всички страни се разнесъл яростен кучешки лай, който с всяка секунда звучал все по-наблизо!

Уплашил се еленът и препуснал с все сила по тесните горски пътечки. Тичал, тичал и не смеел да се обърне назад…

Но не щеш ли, изведнъж величествените му рога се закачили в клоните на едно сухо дърво. Дърпал еленът, дърпал, но не можел да се помръдне — толкова здраво се бил заклещил?

Ами сега? Сърцето му щяло да се пръсне от страх?

Докато се чудел какво да направи, кучетата го застигнали и се нахвърлили да го разкъсат.

В последния миг от живота си еленът успял да каже само:

— Колко съм глупав! Мислех си, че рогата са най-ценното нещо, което имам на тоя свят, а ако не бяха те, сега краката ми щяха да ме отнесат далече оттук и да ме спасят!