Жан дьо Лафонтен
Лисицата и гарванът

Живял някога в гората един глупав гарван с грозни черни пера.

Веднъж той си откраднал парче сирене и кацнал на един висок клон, за да го изяде. Не щеш ли, точно тогава под дървото минала лисицата. Надушила тя сиренето и се спряла.

— Ех, де да можех и аз да си хапна от това вкусно сиренце! — рекла лакомо тя и чак лигите й потекли.

А после погледнала нагоре и възкликнала:

— Какъв красив гарван! Хем красив, хем страшен! Колко му е остър клюнът! Че и перата му са едни такива лъскави! Това е самият цар на птиците!

Като чул тези думи, гарванът се възгордял, разперил черните си криле и пристъпил напред-назад, та още повече да я впечатли.

— Каква величествена походка! — продължила лисицата. — Ами очите му? Възхитителни са! Този гарван е съвършен! Какво ли не бих дала да чуя гласа му! Сигурно е превъзходен певец!

Гарванът до този момент слушал с огромна наслада хвалебствията на лисицата, но сега го обзело съмнение.

— „Вярно, че съм красавец — казал си той, — но къде се е чуло и видяло гарван да пее!“

Все пак помислил малко и решил, че щом една толкова умна лисица е в състояние да оцени красотата му, може би ще одобри и гласа му. Затова поел дълбоко въздух, разтворил кривия си клюн и закрещял с цяло гърло:

— Га, га, га!

В същия миг изтървал сиренето и то паднало право в зиналата паст на лисицата.

А хитрушата това и чакала — преглътнала вкусната хапка и се засмяла от все сърце:

— Ама че си глупав! Ти си най-грозната птица, която съм виждала през живота си! И имаш най-противния глас в цялата гора! Затова пък сиренцето беше много вкусно. Благодаря ти!

И се отдалечила доволна и сита.