Жан дьо Лафонтен
Градският мишок и селският мишок

Живял някога в големия град един весел мишок. Веднъж той отишъл на излет в полето и там срещнал друг мишок.

Двамата се сприятелили и цял ден лудували заедно. Накрая селският мишок завел госта си в една овощна градина, за да му покаже какви блага ражда земята. Разбира се, всичко било много вкусно, но изобщо не можело да се сравнява с деликатесите, които градският мишок похапвал у дома си.

За да се отблагодари на новия си приятел, той също го поканил на гости.

Минало време и ето че селският мишок пристигнал в големия град. Приятелят му го завел право в килера, за да му покаже какви блага създават хората. Като видял рафтовете, отрупани с шунка, кашкавал, мед, брашно и конфитюр, гостът онемял от възторг!

— Всичко това за ядене ли е? — учудил се той.

— Разбира се! — отвърнал гордо градският мишок. — Хапвай колкото ти душа иска!

— Ти си най-щастливата мишка, която познавам! — възкликнал новият му приятел, а градският мишок много се възгордял.

Но внезапно нечии тежки стъпки разтресли земята и той изпищял:

— Бягай, братко, да бягаме!

Точно в този миг до опашката му се стоварил един огромен крак, обут в смачкан пантоф!

Това била стопанката на къщата.

Ах, как се уплашили мишоците!

Скоро жената излязла и домакинът се покатерил на най-високия рафт.

— Ела да опиташ меда! — подвикнал той на госта си. — Знаеш ли какво е това? Най-сладкото нещо на света!

Селският мишок го последвал и лакомо бръкнал в буркана.

Изведнъж се чул страшен глас:

— Ох, пак ли тези крадливи мишки! Мислех, че съм се отървал от тях! Я да донеса котарака!

Това бил стопанинът на къщата.

Двете мишлета се спотаили в ъгъла и до вечерта не посмели да се покажат навън.

Когато най-после решили да излязат от своето скривалище, вратата бавно-бавно изскърцала и в полумрака заблестели две вледеняващи жълти очи.

Това бил котаракът. Той се озърнал свирепо и замърдал дългите си мустаци.

Като го видели, мишките побягнали презглава и се шмугнали в една малка дупка. Сърчицата им биели толкова силно, че котаракът за малко да ги чуе!

Точно в този момент обаче той надушил лакомствата в килера и нали си бил глупав, забравил за какво е дошъл. Отмъкнал едно голямо парче салам и седнал да го излапа. После се изтегнал в ъгъла и замъркал доволно.

Селският мишок едва дочакал този момент, взел си шапката и си тръгнал.

— Благодаря ти за гощавката, приятелю — прошепнал той, — но предпочитам да си живея на село. По-добре да тичам на воля и да събирам сухи жълъди по земята, отколкото да имам такива чудни лакомства, но да се излагам на смъртна опасност.