Езопови басни

Баснята е кратка измислена история, разказана в стихове или в проза. Тя се изчерпва с една-единствена случка, от която накрая се извлича поука.

Също като притчата, баснята говори за едно, а казва съвсем друго. Героите й са най-често животни, предмети, растения или части на тялото, чрез които се критикуват човешки черти като глупост, мързел, алчност, хитрост, инат.

Тъй като е съвсем къса, баснята лесно се запаметява. В нея се съдържа мъдрост, която хората усвояват още като деца и използват в различни ситуации през целия си живот.

Най-известният баснописец е легендарният древногръцки роб Езоп, който е живял през IV век пр.н.е. Всъщност той не записвал своите басни, а ги разказвал устно, макар да наброявали стотици!

Първият сборник с Езопови басни се появил между IV и III век пр.н.е. Оттогава до днес безсмъртните им сюжети са преработвани многократно от знайни и незнайни автори по цял свят.

Огромната популярност на тези забавни и поучителни истории по-късно довела до появата на нови баснописци: Лафонтен във Франция, Лесинг в Германия, Крилов в Русия.

Всички те в една или друга степен са последователи на Езоп.