Разходка с парна кола

Живяло на света едно джудже. То било умно и работливо и много обичало да майстори разни неща. Ден след ден изкупувало вехториите, които хората трупали по прашните си тавани, а после ги поправяло и ги продавало много по-скъпо. Така си изкарвало прехраната.

Джуджето си имало малка каручка, с която превозвало всичките си вещи. Теглело я сам-самичко! Понякога се опитвало да натовари в нея и много тежки предмети, но нали било дребно — не му стигали силите да я помръдне.

Веднъж то се замислило какво да направи, за да може да превозва и по-едри неща. Мислило, мислило… и си измайсторило парна кола!

Вечерта работливото джудже поканило гости, за да отпразнува радостното събитие, а на другия ден подкарало новата си кола и потеглило на дълъг път.

Пристигнало в един голям град и накупило безброй вехтории. Натоварило ги в колата и поело обратно. Но тогава започнали трудностите.

Спуснал се мрак, завалял силен порой… По едно време джуджето разбрало, че е загубило пътя! Колкото повече време минавало, толкова по-страшно ставало.

Изведнъж колата цопнала в едно блато и затънала!

Мъчило се джуджето да я изтегли, мъчило се, но колелата й не помръдвали! Отчаял се малкият пътешественик. Цяла нощ седял в тъмното и чакал да мине някой добър човек, който да му се притече на помощ.

Но никой не идвал.

А на сутринта над блатото паднала гъста мъгла и от всички страни се разнесло оглушително квакане. Когато мъглата се разпръснала, джуджето видяло, че е заобиколено от цяла армия жаби!

Скоро се появил блатният цар.

— Ти какво търсиш в моето царство? — попитал той.

— Загубих се в тъмното — промълвило джуджето.

— Как смееш! — разгневил се жабокът. — Никой няма право да стъпва в моето блато без разрешение!

— Но аз не знаех къде съм, царю честити! — възразило уплашеното джудже.

— Това не те оправдава! — отсякъл царят, който наскоро си бил построил чисто нов тръстиков дворец и сега се чудел с какво го обзаведе. — Я да видя какво имаш в колата!

— Нищо ценно — отвърнало горкото джудже. — Само няколко непотребни неща.

Жабокът огледал любопитно товара и казал:

— Е, добре. Ще ти помогна да си изтеглиш колата от блатото, но в замяна ти ще ми дадеш всички тези неща.

Джуджето разбрало, че ще загуби цялото си богатство, и едва не заплакало. Но нямало що да стори — склонило.

— Бива, царю — казало то. — Само че ми позволи да запазя за себе си онова, което може да се побере в малкото ми червено шалче.

Царят помислил малко и се съгласил. После повикал жабешкия генерал и му заповядал да доведе най-добрия отряд от царската гвардия. Че като заприиждали едни ми ти жабоци… Всички дружно се хванали за работа! Дърпали, дърпали, но не успели да извадят колата от блатото.

Наложило се да повикат на помощ бобъра и два водни плъха.

В това време умното джудже се покатерило на върха на купчината вехтории и започнало бързо-бързо да разплита малкото си червено шалче. Изтеглило една дълга вълнена нишка и я намотало няколко пъти около товара!

Когато колата най-после се озовала на сушата, царят довтасал да вземе каквото му се полага.

Джуджето го посрещнало с думите:

— Царю честити, разбрахме се да запазя за себе си онова, което може да се побере в малкото ми червено шалче. Съжалявам, но за тебе нищичко не остана!

Тогава блатният цар разбрал, че дребосъкът го е надхитрил, ала нямало що да стори — царска дума на две не става!

Доволно и щастливо, умното джудже се прибрало у дома си и устроило голямо пиршество, на което поканило и новите си приятели жабите. Нагостило ги богато. Накрая разтоварило парната кола и раздало подаръци на всички.

— А пък вие, ако желаете, можете да ми подарите един нов червен шал — пошегувало се то.