Джонатан Суифт
Приключенията на Гъливер

Веднъж един английски лекар на име Гъливер отплавал в Южно море на борда на тримачтовия бриг „Антилопа“.

Гъливер не за пръв път потеглял на далечно плаване.

Той обичал да пътешества.

Месеци наред „Антилопа“ се носила по вълните, докато в едно ясно утро небето изведнъж притъмняло и се разразила страховита буря. Цял ден стихията мятала кораба насам-натам като орехова черупка, а през нощта вятърът го запратил към една остра скала и го разбил на трески.

Всички моряци загинали, само Гъливер оцелял. Няколко часа той отчаяно се борил с вълните, а мокрите му дрехи непрестанно го надолу. По едно време корабокрушенецът се обезсърчил и за малко се удави.

Но ето че краката му докоснали дъното! Със сетни сили той добрал до брега, легнал на тревата и заспал.

Когато се събудил, бурята била утихнала, а слънцето приличало високо в небето.

Гъливер понечил да се изправи, но не можел да се помръдне! Надигнал глава и се огледал — цялото му тяло било омотано с връвчици, а косата му била навита около дървени клечици, побити в земята!

По едно време нещо го полазило по крака. Пътешественикът свел поглед и докато се усети — о, чудо! — под брадичката му стояло човече, не по-високо от палеца му! В ръцете си държало лък, а през рамото му бил преметнат пълен колчан със стрели!

Гъливер с мъка успял да освободи дясната си ръка и погледнал встрани. А там се трудела цяла армия от малки човечета! Някои от тях усърдно забивали клечици в земята, други удряли с чукчета и издигали дървен подиум като за тържествена церемония.

Когато подиумът бил готов, на него се качило едно малко човече с величествено наметало. Гъливер се досетил, че това е някаква важна особа, може би дори кралски пратеник — и решил да си поиска нещо за ядене. Но понеже не знаел дали ще го разберат, вдигнал пръст и посочил устата си.

Човечето разгадало знака. Скоро по негова заповед се появили малки каручки, натоварени с буренца вино и кошнички с апетитни гозби. Гъливер пресушил буренцата на един дъх и погълнал няколкостотин хлебчета, пет печени бивола, осем овена, деветнайсет еленови бута и двеста печени гъски. Всички те били толкова мънички, че едва се заситил!

После корабокрушенецът се отпуснал и кротко заспал.

А човечетата това и чакали. Завлекли го върху една огромна талига, скована специално за него, и го откарали в столицата. Там живеел техният император. Пътували цял ден и накрая влезли в едно необикновено градче — толкова мъничко, сякаш го обитавали кукли! На централния площад имало кула с тераса, а на нея ги очаквали местните големци. Един от тях, който вероятно бил императорът се обърнал към пленника и изнесъл прочувствена реч.

Гъливер бил начетен човек и знаел много езици, но колкото и да се напрягал, нищичко не разбрал — с изключение на думата Лилипутия. Досетил се, й, че това е името на страна, в която се е озовал.

Церемонията приключила и човечетата го отвели в един старинен замък — най-грамадната сграда в цяла Лилипутия. Вътре гостът можел да седне и да си опъне краката. Преди да заключат портите, тъмничарите го оковали с безброй синджирчета, за да не избяга.

Междувременно императорът свикал таен съвет, за да се допита до своите министри какво да прави с този страховит пришълец.

Дълго спорили министрите и накрая се скарали: едни настоявали Гъливер да бъде убит, а други смятали, че великанската му сила може да се окаже полезна за Лилипутия. Императорът изслушал всички и решил да помилва мореплавателя, но за всеки случай заповядал да го претърсят.

В джобовете на Гъливер открили пистолет, часовник, нож, гребен, монети и разни други дребни неща. Най-интересна била сабята — като замахнал с нея англичанинът отсякъл цяла лилипутска гора!

Императорът пожелал да разбере как се стреля с пистолета. За да му покаже, гостът натиснал спусъка. Всички толкова се стреснали от гърмежа, че изпопадали по земята!

Лека-полека лилипутите престанали да се страхуват от Гъливер.

Нарекли го Човека Планина и всеки ден му носели лакомства.

Скоро той се научил да говори местния език и разбрал защо императорът толкова се интересува от неговите оръжия. Оказало се, че лилипутите от незапомнени времена воюват с жителите на съседния остров Блефуску.

Веднъж в двореца се провеждал военен съвет и министрите изпратили един вестоносец да повика Човека Планина. Естествено, той не успял да влезе в залата, затова заседанието се преместило на дворцовия площад. След като разузнавачите оповестили, че военноморският флот на Блефуску се готви да нападне Лилипутия, държавният глава настоятелно помолил великана за помощ.

Гъливер нямал нищо против да се включи във военните действия, но при две условия: първо, да не причинява зло на врага, и второ, след войната да бъде освободен, за да се върне в родината си.

Императорът се съгласил, като му дал своята честна императорска дума. Тогава Гъливер отишъл на брега и извадил далекогледа, който криел в едно тайно джобче. Погледнал към Блефуску и видял, че враговете имат всичко на всичко петдесет бойни кораба. Изплел петдесет здрави въжета с малки куки накрая, прегазил морето и стигнал до острова. Забил куките в корабите и ги пленил.

В това време лилипутите стояли на брега и гледали към морето. Като видели неприятелските кораби, приближаващи се в пълен боен ред, те уплашено се разбягали, а императорът заповядал да свирят тревога.

Гъливер чул звука на тръбите и се надигнал над водата. Тогава всички лилипути започнали радостно да приветстват героя. Императорът го възнаградил богато и пребогато, но не изпълнил второто му условие — поблазнен от мисълта, че Човека Планина ще му помогне да превземе остров Блефуску, той не му разрешил да се върне в родината си. Нещо повече — заповядал да го ослепят, ако откаже да се подчини.

За щастие, един от придворните и слуги предупредил великана за грозящата го опасност и той решил да избяга от Лилипутия. Изчакал да настъпи нощта и отишъл на пристанището. Натоварил вещите си на най-големия лилипутски кораб, вдигнал котва и го задърпал към остров Блефуску. Като се добрал до целта, легнал на брега и заспал.

На сутринта пътешественикът почукал на градските порти и помолил да известят императора на Блефуску за неговото посещение.

— Обещавам да защитя държавата ви от лилипутите — казал той, — но в замяна трябва да ми помогнете да се върна в родината си.

Императорът с радост приел това предложение и дори не се стигнало до нова война, защото като научили, че Човека Планина е на остров Блефуску, лилипутите побързали да сключат мирен договор със своите съседи.

Един ден, както се разхождал по брега, Гъливер забелязал нещо черно да плава в морето. Извадил далекогледа си и видял, че това е стара пробита лодка.

Обнадежден, че най-после ще успее да се прибере у дома си, той я изтеглил на сушата и се захванал за работа: запушил дъното й с кълчища и отсякъл най-големите дървета на острова, за да скове нова мачта и яки гребла. Когато всичко било готово, отишъл при императора и му казал, че му е много мъчно за дома и иска час по-скоро да си замине. Императорът го умолявал да остане, но Гъливер бил непреклонен.

Тогава всички жители на острова се заели да събират провизии за великана. Заклали триста крави, за да приготвят мас, с която да намажат лодката му. Изтъкали две огромни платна и ги прегънали тринайсет пъти, за да бъдат достатъчно здрави. Гъливер изплел дебели въжета, а за котва използвал една голяма скала.

И ето че настъпил дългоочакваният ден. Островитяните наизлезли от къщите си, за да изпратят своя грамаден приятел. Гъливер се простил с тях и потеглил на път.

Вятърът изпълнил платната, лодката се откъснала от брега и отплавала в бурното море. Скоро островът се превърнал в малка точица на хоризонта, а накрая го погълнала гъста мъгла и необикновеният свят на малките човечета изчезнал, сякаш никога не бил съществувал. Когато мъглата се разнесла, в небето закръжили най-обикновени чайки — такива, каквито самотният мореплавател често бил виждал в родината си.

След няколко дни той съзрял английски търговски кораб. Моряците качили сънародника си на борда и го отвели у дома.