Ханс Кристиан Андерсен
Новите дрехи на царя

Някога, много отдавна, на света живеел един цар, който толкова обичал да се кипри, че час по час тичал да се преоблича. Вместо военни паради той устройвал балове и тържествени шествия, за да се пъчи пред хората със своите нови одежди.

Но ето че един ден в престолния град пристигнали двама мошеници. Те заявили, че могат да изтъкат вълшебен плат, невидим за всички, които са глупави или недостойни за поста си.

„Чудо нечувано! — помислил си царят. — На всяка цена трябва да имам дрехи от този плат!“.

И поканил мошениците в двореца, като им заповядал незабавно да започнат работа.

Хитреците старателно премерили тлъстия му търбух, а после седнали и се престорили, че тъкат. Но на стана им нямало абсолютно нищо!

Изминали няколко дни. На царя много му се приискало да разбере как върви работата, но като се сетил за вълшебните свойства на плата, решил да изпрати първо един от своите министри.

Избрал най-стария — той бил умен и честен и със сигурност бил достоен за длъжността си.

Министърът отишъл при мошенниците и като погледнал празния стан, много се притеснил.

„Аз не виждам никакъв плат“ — възкликнал той, обаче наум.

— Харесват ли ви шарките? — попитали тъкачите. — Не са ли прекрасни? — настоявали те.

— Прекрасни са — излъгал министърът и зацъкал с език. — Впечатлен съм. Ще докладвам на царя, че се трудите много усърдно.

Минало още време. Царят вече изгарял от любопитство и изпратил втори служител да провери как върви работата.

Но и с него се случило същото — човекът се взирал напрегнато и нищичко не видял. „Или съм глупав — помислил си той, — или съм недостоен за поста си.“ А като се върнал при царя, докладвал, че работата върви по план.

Скоро целият град заговорил за необикновения плат. Царят решил да отиде да види какво става и повел със себе си цялата си царска свита.

— Ах, каква прелест! — въздишали всички и сочели празния стан.

„Какво става?! — уплашил се царят. — Да не би да съм глупав? Или съм недостоен за цар?“ А на глас казал:

— Великолепна материя! И шарките са толкова изящни! Много ще ми отиват!

Царедворците се развълнували и го насърчили да си ушие нови дрехи за предстоящото тържествено шествие. Тогава царят връчил златни медали на двамата мошеници и ги назначил за придворни шивачи.

Цяла нощ шивачите не мигнали и се престрували, че работят — разрязвали въздуха с огромни ножици и шиели без умора, макар че в иглите им изобщо не бил вдянат конец.

Накрая обявили, че дрехите са готови, и царят веднага довел свитата си.

— Ето панталона! — рекли мошениците и му поднесли празните си ръце. — Това е жакетът, а това — мантията! Ваше Величество, съблечете се да ги премерите пред голямото огледало!

Царят съблякъл всичките си дрехи и важно-важно облякъл невидимите.

— Колко е елегантен! — шушукали царедворците, докато той се въртял чисто гол и уж се радвал на новата си премяна. — И забележете, всичко му е по мярка!

А шивачите се престорили, че приглаждат няколко гънки по везаната му риза. После прибрали становете си и повече нищо не се чуло за тях.

През това време градът се изпълнил с народ. Надошли хора от близки и далечни земи и всички искали да видят новите дрехи на царя. Гол-голеничък, той величествено се качил в своята пищна каляска и се понесъл по градските улици. Тълпата го приветствала и никой не смеел да си признае, че не вижда вълшебния плат.

— Великолепна кройка! — подвикнал някой.

— Ами мантията? — обадил се друг. — Колко е лъскава!

— Че и шарките са чудесни!

В този миг отнякъде дотичало едно малко момче. Като видяло каляската, то се хванало за корема и се запревивало от смях.

— Вижте, вижте! — викало то. — Царят е гол!

Едва тогава всички проумели истината.

А на царя му идело да потъне в земята от срам.