Братя Грим
Обущарят и джуджетата

Имало едно време един стар обущар. Той бил беден, защото недовиждал и едва успявал да си изпълнява поръчките.

Една вечер не довършил започнатата работа и легнал да спи. А на сутринта се оказало, че работата все пак е свършена.

През деня обущарят приготвил всичките си инструменти, за да ушие обувки за един богаташ. Но бил толкова уморен, че си казал:

— Утре ще се заема с това.

На другия ден намерил на масата чифт чисто нови обувки.

Богаташът останал страшно доволен и му платил два пъти повече, отколкото бил обещал.

Оттогава всяка вечер, преди да си легне, майсторът приготвял по едно парче кожа за своя тайнствен помощник. И всеки път намирал нов чифт обувки.

Жена му забелязала, че напоследък идват твърде много клиенти, и започнала да го подпитва. Нямало как, наложило се да й каже.

— Хайде довечера да се скрием — предложила тя — и да видим каква е тази работа.

Речено — сторено.

Малко преди полунощ в работилницата се появили две пъргави малки джуджета. Грабнали те инструментите и за нула време ушили още един чифт обувки!

Но старицата надзърнала и видяла, че малките майстори носят вехти, окъсани дрешки и направо треперят от студ.

— Горкичките! — прошепнала тя на мъжа си. — Утре ще им ушия палтенца. Кой знае, може пък от благодарност вече да ни правят по два чифта обувки вместо по един.

Като настъпила нощта, джуджетата отново дошли в работилницата и намерили на масата две прекрасни палтенца със златни копченца.

— Колко са красиви! — възкликнали помощниците на обущаря и радостно затанцували. — Тра-ла-ла! Тра-ла-ла! — припявали те. — От студа не ни е страх!

Накрая едното джудже казало:

— Хайде, братко, време е да се хващаме за работа!

— Каква ти работа! — отвърнало другото. — Сега сме богати, имаме си палтенца! Няма повече да работим!

И си отишли завинаги.