Р. Словцов
Пастьоръ (1822 — 1895)

Сега, когато всѣки ученикъ знае за сѫществуването на бактериитѣ, поразителна и почти невѣроятна ни се вижда оная, позната още на сегашнитѣ поколения, борба, която трѣбваше да издържи Колумбъ на този невижданъ свѣтъ. Пастьоръ, действително откри цѣлъ свѣтъ, за сѫществуването на който никой не подозираше до него. Този „пастьоровски свѣтъ“ опроверга цѣла система представи установени тогава отъ науката. За да докаже правилностьта на своитѣ открития, винаги провѣрени при опитъ — Пастьоръ трѣбваше да върви почти презъ цѣлия си животъ срѣдъ научния скептицизъмъ, невежественитѣ издевателства и преследвания.

Борбата започнала презъ декемврий 1858 г., когато проф. Пуше представилъ въ Парижката Академия на наукитѣ своя докладъ за „растителнитѣ и животинскитѣ протоорганизми, появяващи се по пѫтя на самозараждането“. „Азъ мога — заявява Пуше — да извикамъ на животъ микроскопически животни и растения въ срѣда, съвършенно лишена отъ въздухъ, въ която не могатъ да попадатъ никакви зародиши на органически вещества.“ Това сензационно заявление развълнувало учениятъ свѣтъ, макаръ самозараждането да било тогава общепризната теория. Рѫкавицата смѣло приелъ младия ученъ Луи Пастьоръ, рѫководитель на научнитѣ работи въ Нормалната висша школа. Той вече много се занимавалъ съ въпроса за брожението на захарьта и млѣкото и въ тѣзи процеси, които до тогава се считали за механо-химически, той намѣрилъ присѫтствие на животъ, — участието на микроскопически организми, отъ никой до тогава не открити и не изследвани.

„Самозараждане нѣма и не може да има — казвалъ Пастьоръ — всѣки животъ произхожда отъ другъ животъ. Нуждно е само умѣнието да се открие неговия зародишъ. Ако Пуше мисли, че въ неговитѣ опити се самозараждатъ живи сѫщества, то той просто не умѣе да прави опити. Тѣзи «самозараждащи се» животни и растения се появяватъ въ действителность отъ оплодяванията, които сѫ попаднали отъ въздуха при опита.

Откритията на Пастьоръ се основавали на многочисленни опити и той предлагалъ на своя противникъ да ги провѣри и повтори. Така се създала знаменитата въ историята на този наученъ споръ експедиция въ Алпитѣ. Въздухътъ на ледницитѣ се отличава съ абсолютна чистота, и затова напълненитѣ съ този въздухъ и запечатани съ голѣма осторожность стъклени балони не самозараждатъ никога живи сѫщества. Напротивъ, прашния градски въздухъ носи множество и всѣкакви спори, тази «зараза», която и предизвиква мнимото «самозараждане».

На 20 септемврий 1859 г. Пастьоръ се изкачилъ на така нареченото «ледено море», близо до Шамони. На гърба на едно муле той натоварилъ 20 стъкленици-балони. Нито единъ не се счупилъ, но на върха се появили неочаквани затруднения. Пламъкътъ на малката спиртна лампа за запойване балонитѣ оставалъ съвършенно невидимъ при ослѣпителна бѣлина на ледника и вѣтъра изгасвалъ огъня. Не трѣбвало и да се мисли за запазване на огъня съ нѣкакъвъ кѫсъ материя — отъ нея може да падне прахъ въ балонитѣ: Пастьоръ изпратилъ човѣкъ въ селото съ порѫчка за специаленъ кранъ и следъ два дена се върналъ съ напълнени, готови за опитъ балони. Само въ единъ отъ тѣхъ следъ известно време въздуха помътнѣлъ отъ случайно проникналъ зародишъ.

Но Пуше не се предавалъ. Къмъ него се присъединили още двама защитници на «самозараждането», професоръ Мюсе и Жоли. Тѣ се изкачили на хиляда метра по-високо отъ Пастьоръ, на ледника Малодета. За да напълнятъ тукъ, на 3000 метра височина, своитѣ четири балона, тѣ не веднажъ буквално рискували живота си. Но — какво тържество! — въ всичкитѣ четири балона станало «самозараждане». Пастьоръ можелъ само да повтори онова, което казвалъ и по-преди:

«Значи, опититѣ били направени безъ нуждната осторожность.»

Спорътъ продължавалъ дълго. Вестницитѣ и публиката следѣли съ любопитство, при което общитѣ симпатии клонѣли повече къмъ почтенитѣ учени авгури, а смѣлия новаторъ давалъ поводъ за насмѣшки и карикатури. Академията на науката турила край на спора, като присѫдила на Пастьоръ премия за неговото изследване върху органическитѣ сѫщества въ атмосферата. Пуше поискалъ назначаването на специална комисия за провѣрка на всички опити. Комисията била назначена, но професоритѣ-привърженици на «самозараждането» въ последния моментъ се отказали отъ сѫда.

Въ сѫщата година Пастьоръ завършилъ своята работа за ферментирането на виното. Той установилъ по несъмненъ начинъ, че горението, окисляването и пр. на виното се причинява отъ микроскопически растения, и обикновеното загрѣване на виното до 50 — 60° убива тѣхнитѣ зародиши. Все по това време Пастьоръ открилъ новъ способъ за произвеждане на оцетъ. Това откритие предизвикало горещи възражения отъ страна на Либихъ, който доказвалъ, че нѣмскиятъ оцетъ се образува по другъ начинъ, безъ всѣкакво участие на «мнимия микробъ». Знаменитиятъ нѣмски ученъ не за пръвъ пѫть излизалъ противъ разрушителя на механо-химическата теория.

«Разликата на истинската теория отъ лъжливата — писалъ Пастьоръ — се състои въ това, че тя е построена на факти и се подчинява на тѣхъ. Затова, тя може съ увѣреность да приведе нови факти, тъй като тѣ по природа сѫ свързани съ първитѣ. Съ една дума — особеностьта на истинската теория — тѣхната плодотворность.» Една верига отъ практическа и теоритическа плодотворность обединява цѣлата работа на Пастьоръ. Така постепенно той преминавалъ отъ изучаване ферментацията на виното, бирата, оцета, къмъ болеститѣ по лозята, копринената буба, после бацилитѣ на сибирската язва, за да свърши, най-после, съ опити надъ човѣка. И всѣки пѫть, като открива нова вредоносна бактерия, Пастьоръ намира и противоядието.

* * *

Презъ пролѣтьта на 1881 г., въ лабораторията на Пастьоръ се явилъ председательтъ на Меленското земледѣлско дружество баронъ де ла Рошетъ и предложилъ на учения да направи опити съ присаждане противъ сибирската язва. Предложението се правѣло по инициативата на ветеринарния лѣкарь на дружеството, Росиньолъ. На смутения баронъ, Пастьоръ прочелъ статията на Росиньолъ въ «Ветеринаренъ вестникъ», кѫдето сѫщиятъ се надсмивалъ на «пророка на микробитѣ». Добре — казалъ Пастьоръ — азъ ще бѫда пророкъ, за да не огорчавамъ г. Росиньолъ. Програмата за опита е готова у менъ. Нека дружеството остави на мое разположение 60 овни — 25 ще бѫдатъ ваксинирани съ сибирска язва и после съ серумъ, а следъ нѣколко дена 25 други само сибирска язва, 10 ще останатъ безъ контролъ.“ Баронътъ се съгласилъ. Когато посетительтъ си отишелъ, сътрудницитѣ на Пастьоръ започнали да го упрѣкватъ въ прибързано решение: опититѣ надъ сибирската язва още не били завършени.

— Не се безпокойте, — отговорилъ учениятъ, — това, което се удаде надъ 14 овни въ нашата лаборатория, ще се удаде така сѫщо и надъ 50-тѣ въ Меленъ. Има минути въ живота, когато трѣбва да се прави опитъ за всички.

Пристигането на Пастьоръ скептическия ветеринарь посрѣщналъ съ нова статия, въ която напомнялъ на учения, че „Тарпейската скала се намира не далечъ отъ Капитолия.“ Изглежда, че Тарпейска скала Росиньолъ считалъ своята ферма „Пуи ле Форъ“, кѫдето на 5 май 1881 год. били направени първитѣ опити на присаждане. На 17 май присажданията се повторили, а на 31 май всичкитѣ 50 животни били инжектирани съ смъртоносна доза отъ сибироязвена култура. Въ навечерието на решителния день Пастьоръ билъ обхванатъ отъ безпримеренъ страхъ, който не могълъ да скрие отъ своитѣ близки. На 2 юний, напускайки Меленъ, той вече се успокоилъ. Въ фермата се събрали всички селяни. Тѣ били настроени скептически, но следъ нѣколко минути Пастьора го очаквалъ истински триумфъ. Открили кошарата съ неприсаденитѣ овци. На земята лежали 22 трупа, а три издъхвали. Въ съседната кошара овцитѣ, които издържали присаждането мирно пасели трева.

Росиньолъ съ развълнуванъ гласъ шепнелъ на Пастьоръ своитѣ извинения:

— Ще ми простите ли, учителю, моето недовѣрие? Ще ми позволите ли да нареча моята ферма „Кло Пастьоръ.“

* * *

30 априлъ 1878 г. ще остане завинаги единъ отъ паметнитѣ дни въ историята на медицината. Въ този день Пастьоръ прочелъ въ Медицинската Академия своя докладъ за „Теорията на зародишитѣ и нейното приложение въ медицината и хирургията.“ Той излагалъ историята на откритието на септическия микробъ, единъ отъ най-страшнитѣ източници на заразата. Пастьоръ завършвалъ своя докладъ призовавайки лѣкаритѣ — хирурзи да прилагатъ при операциитѣ онѣзи антисептически методи, които той пръвъ изработилъ.

Невъзможно е да се преброи числото на хората, спасени благодарение на антисептиката. Английскиятъ хирургъ Листеръ, базирайки се на теорията на Пастьоръ, започналъ да прилага антисептичния методъ преди доклада на Пастьоръ, но въ френскитѣ болници все още отъ 100 оперирани 85 умирали отъ заразяване на кръвьта. Операцията била почти равносилна на смъртна присѫда. Тогавашниятъ лѣкарски свѣтъ дълго гледалъ на Пастьоръ съ нескривана вражда. Наричали го съ ирония „химикъ“, припомняйки, че той започналъ научната си кариера съ чисто химически работи. „Не можемъ да си представимъ сега — писалъ въ 1886 г. близкия сътрудникъ на Пастьоръ, проф. Ру — онова удивление, даже смайване, въ което Пастьоръ хвърлялъ лѣкаритѣ и студентитѣ, когато въ болницата, съ една простота и увѣреность — струваща се непонятна за човѣка, за пръвъ пѫть влизащъ въ операционната зала — критикувалъ методитѣ на превръзкитѣ, като заявявалъ, че цѣлото бѣльо трѣбва да минава презъ стерилизационната четка.“

Пастьоръ загубилъ много трудъ въ полемика съ свойтѣ врагове. Тогавашната медицина била построена на своего рода „самозараждащи се болести“: „болесть въ насъ, отъ насъ и чрезъ насъ.“ Пастьоръ доказалъ, че при всички случаи на заразителни болести, тѣхнитѣ източници проникватъ отъ вънъ. И създадената отъ него наука — бактериология — той тѣсно свързалъ съ медицината.

* * *

Последното велико откритие на Пастьоръ било присаждането противъ бѣсъ. Работата се доста усложнявала, понеже инкубационния периодъ при побѣсняване се продължавалъ твърде дълго. За да го съкрати, трѣбвало присаждането при опити съ кучета да се направи въ мозъка. Пастьоръ, който постоянно жертвалъ при своитѣ опити живота на животнитѣ, все пакъ чувствалъ отвращение къмъ вивисекцията и самъ не се решавалъ да оперира кучета. Ру я направилъ въ отсѫствието на Пастьоръ и безъ негово знание. Следъ четиринадесеть дена у кучето се появили първитѣ признаци на бѣсъ. Пѫтьтъ къмъ бързото и удобно отдѣляне на микроба на бѣса билъ намѣренъ. Но, разбира се, борбата съ бѣса не бива да свършва съ наложително присаждане, по методата на всеобщото ваксиниране. На Пастьоръ му дошла мисъльта за присаждане следъ ухапването. Това се струвало отъ начало химера — ала здраво било убеждението, че бацила, веднажъ попадналъ въ организма, вече е недосегаемъ. Но установенитѣ догми не смущавали Пастьоръ. Следъ известно време опититѣ надъ животнитѣ показвали, че наистина може, като се използва инкубационния периодъ, да се направи организма невъзприемчивъ къмъ отровата на бѣса.

Пастьоръ трѣбвало да прекрачи последното стѫпало — да приложи своя методъ къмъ човѣка. Той се решилъ на това, безъ да се гледа на многото удачни опити надъ кучета, само следъ дълга вѫтрешна борба. Първиятъ му пациентъ било деветь годишното дете Йосифъ Майстеръ, силно изхапано отъ бѣсно куче. На детето били направени за 15 дена 13 инжекции и то било спасено. Следъ известно време Пастьоръ спасилъ и друго дете. Тѣзи две удачни лѣкувания намѣрили широка популярность и лѣкаритѣ отъ цѣла Франция започнали да пращатъ на Пастьоръ много хора, които ги заплашвало побѣсняване. Презъ февруарий 1886 г. били направени присаждания на 300 болни. Пастьоръ работѣлъ при постоянното участие на образуваната по негово желание комисия, която щателно наблюдавала и провѣрявала всички нови факти. Но това не избавило Пастьоръ, вече знаменитъ ученъ, завършващъ плодотворенъ наученъ животъ, отъ нападки, каквито не познавалъ дори на младини.

На 3 декемврий 1885 год. умрѣла неговата малка пациентка, Луиза Пелете. Нея, 10 годишна девойка, довѣли при Пастьоръ, на 37-я день следъ ухапването й отъ бѣсно куче. Благоразумието налагало да се въздържи отъ лѣкуване — било вече много късно. Противницитѣ на Пастьоръ не се предавали, и какво отлично орѫжие могла да имъ даде смъртьта на детето, следъ несполучливо лѣкуване! Но Пастьоръ често се вслушвалъ въ гласа на своето сърце, отколкото въ съображенията на интереса, даже и наученъ. Той започналъ лѣкуването. Презъ всичкото време на ваксиниране детето се чувствало добре и даже започнало да ходи на училище. Родителитѣ му живѣли въ Парижъ и Пастьоръ следѣлъ за болестьта на Луиза всѣки день. Въ края на ноемврий, единъ месецъ следъ ваксинирането, у девойката се появили несъмнени признаци на побѣсняване. Ваксинирането се подновило, но напразно. Агонията на детето била ужасна. Пастьоръ останалъ при леглото на девойката до самия край и горко плакалъ, когато тя умрѣла.

Смъртьта на Луиза Пелете била използвана отъ противницитѣ на Пастьоръ по най-безпощаденъ начинъ. Говорѣли, че бѣсътъ съвсемъ не е смъртоносенъ и че Пастьоръ самъ вкарвалъ опасни дози отрова. Вестницитѣ, карикатуриститѣ, пѣвцитѣ отъ кабаретата се месили въ научния споръ. Много болни не се решавали на ваксиниране. Полемиката избухнала съ особенна сила, когато въ Парижъ започнали да се лѣкуватъ 19 руснаци, дошли отъ Смоленскъ и ухапани преди две недѣли отъ бѣсенъ вълкъ. Шестнадесеть души били спасени, но трима умрѣли, — и тия три смъртни случаи дали поводъ за обвиняване Пастьоръ едва ли не въ неосторожно убийство.

Великиятъ ученъ извънредно болезнено преживявалъ тия често невежествени и недобросъвестни нападки, като имъ отговарялъ съ все нови и нови опити. Презъ априлъ въ Парижъ пристигнала отъ Англия правителствена комисия за провѣрка на пастьоровото лѣчение. Следъ четиринадесеть месечна работа, тя тържествено засвидетелствала великото значение на откритието на Пастьоръ — и практически и научно. Последнитѣ опозиционери били принудени да млъкнатъ. По починъ на Академията на наукитѣ, била открита подписка за учредяване на Пастьоровия институтъ, кѫдето и следъ неговата смърть се продължава работата на великия ученъ.