Борис Табаков
Вениамин Дизраели — лорд Биконсфилд

Историята е великата учителка на народите; тя е неизчерпаемата съкровищница, от която ни е дадено да черпим с две ръце, стига да имаме желанието да се ползуваме от нейните поуки. Тя хвърля светлина върху загадките на миналото; дава ни възможност да разбираме по-добре настоящето на своя народ и неговите сложни, преплетени задачи, учи ни как по-добре да отбягваме грешките на миналото, как по-вярно да насочваме своите стъпки всред лабиринта на бъдещето.

Името на Вениамин Дизраели, по-късно лорд Биконсфилд, е тясно свързано с най-бурната епоха на нашето племе в по-ново време. Когато българският народ бе обзет от неудържимия устрем към свобода; когато той пое пътя на своята Голгота и мина през Батак и през десетките пепелища из нашите будни Балкани, за да завърши в ореола на Шипка — имената на редица чужди държавници се преплетоха безвъзвратно в нашата най-нова история… Гладстон, Дизраели, граф Игнатиев, Скобелев, Бисмарк и др.

Всред тъмата на кланета и черно отчаяние блесна първият лъч… Цар-Освободителят обяви война на Турция и изпрати своите полкове да изгонят потисника от нашата земя.

Сан-Стефано!… Зората на дълго очакваната свобода, краят на петвековното робство, край на вековни неправди. Българското племе повярва, че ще заживее отсега нататък в своите собствени граници, в своята собствена държава.

Но не бе за дълго! Буреносни облаци наново покриха българското небе. Европа, в лицето на неколцина свои всесилни тогава управници, се възправи срещу делото на Сан-Стефано. Младата българска свобода изплаши твърде много неспокойните съвести в Европа. В нескончаемите стълкновения между големите народи трябваше невинният български народ да бъде пожертвуван безмилостно, да бъдат късани и раздавани живи части от неговата снага, за да бъдат уталожени чужди страхове и сметки отвъд морета и балкани.

Дойде Берлинският конгрес… поврат… тежък надгробен камък върху българските народностни скрижали, паметник на едно нечувано злодеяние на хуманна Европа!

С тоя именно най-бурен период от нашата нова история е свързано името Дизраели. Една величава фигура в световната история. Роден в низините, чужденец по произход всред гордия английски народ, непознат и незван, той съумя след свръхчовешка борба — само със силата на своя гений и със своята желязна воля — да се издигне до най-високото стъпало във Великобритания, да тласне нейната империя по нови пътища, да запише името си навеки. Несполуките в живота не го отчайваха, не отслабваха неговата чудовищна воля. Както античния Антей, така и Дизраели след всяко падане в борбата се надигаше с удвоени духовни сили, нахвърляше се с още по-яростно настървение в борбата към върховната власт. Не е ли това пример, достоен за удивление, урок за всекиго от нас в житейската борба? И действително, ние, българите, бихме могли да изпитваме към него безкрайно удивление, ако не бе играл една по-особена роля в съдбата на нашето племе.

Историята на неговия живот вдига булото върху редица събития, свързани с епохата на нашето Освобождение, и ни дава възможност да вникнем в истинските подбуди на много дела, забулени във възвишени фрази.

Затова именно за нас, българите от всички времена, Дизраели винаги ще представлява нещо повече от интерес, нещо повече от поука. Затова именно неговата биография трябва да бъде не само прочетена от всеки българин, но и препрочитана отново и отново, докато втълпим здраво в своя ум ония поуки, които Дизраели — без да го е съзнавал и без да го е имал за своя цел — ни е завещал.