Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Silverkata (2019)
Корекция
sqnka (2019)

Издание:

Автор: Тери Пратчет

Заглавие: Дракони в Порутения замък

Преводач: Светлана Комогорова — Комата

Година на превод: 2015 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Прозорец“ ЕООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2015

Тип: сборник; разкази

Националност: английска (не е указана)

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Петя Петкова

Художник: Mark Beech

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN: 978-954-733-843-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11006

История

  1. — Добавяне

para.jpg

С газта и с тока да си нямаш работа. Правят течове. Ако някога сте заставали до фасонка, когато крушката не свети, направо се усеща как електричеството изтича и се разлива по цялата стая. Същата работа е и с газта, само дето има по-голяма вероятност да гръмне.

Та, друго нещо си е парата. Парата се вижда и върши каквото й се нареди. Тя си е разредена вода и можеш да я вкараш в тръби.

Преди повече от сто години всички щуреели по парата. Компанията за парни пишещи машини и перални в графство Коравчакъл притежаваше голяма фабрика в Източни шисти, която изработваше изделия, задвижвани от пара: прочутите парни пишещи машини, парни часовници, парни автомати за почистване на обувки и дори парни четки за зъби! Имаше лампи на пара, която минаваше над нажежен кокс — светят! — а се говореше дори и за парна перална машина. Голяма пара се вдигаше.

— Парата — заяви сър Хенри Тогит, пъхнал палци в джобчетата на жилетката си — трайно ще се настани в живота ни.

Сър Хенри беше управителят на компанията, та можете да си представите колко се ядоса, като на другия ден прочете във вестника, че някой си бил направил кола, задвижвана с петрол. И свика фирмените изобретатели.

roboti.jpg

— Каква е тази работа? — попита той. — Че той, петролът, за нищо не става! Никаква работа не мож го накара да свърши, нали така?

Всички изобретатели се размърдаха неловко и замънкаха.

— Господине, значи… — обади се един. — Не е невъзможно…

— Тогава конструирайте парна кола! — нареди сър Хенри. — Парата трайно ще се настани в живота ни! Спукахме им работата на електричарите, същото ще направим сега и с туй чудо, задвижвано с петрол! Конструирайте кола и ще го предизвикаме на съревнование из графство Коравчакъл!

И тъй, изобретателите се заловиха за работа. Новината се появи във вестниците и всевъзможни изобретатели пристигнаха с колите си в Коравчакъл. Имаше коли, задвижвани с газирана вода, други — със сгъстен въздух, и една, която се навиваше с пружина.

robot.jpg

— Видите ли, сър Хенри… — рече Норман Пянапръска, главният му инженер — предизвикателство си е това. Барон фон Той е докарал своята задвижвана с петрол кола, за да се състезава с нашата, ала всички останали искат да видят дали могат да бият и двама ни. А нали знаете, че която кола спечели, ще бъде произвеждана от всички големи фабрики.

Маршрутът минаваше на няколко пъти из цял Коравчакъл. Служителите от градския съвет го измериха — беше дълъг общо 500 мили — и подготовката за голямото съревнование се почна, а изобретателите се настаниха по хотелите в Източни шисти и се заловиха да работят по колите си. После кметът на Блекбъри обяви награда от 10 хиляди лири и голяма лъскава купа за победителя!

 

 

В утринта на съревнованието сър Хенри Тогит помогна на Норман Пянапръска да избута новата им кола до стартовата линия. Тя бе великолепно творение, сглобено от котли и тръби, цялата боядисана в златно и бяло. Имаше четири големи стоманени колела и нали беше парна, теглеше подире си малък тендер с въглища.

— Ако тази машина не спечели, ще си изям шапката! — заяви сър Хенри, който си беше сложил сламена шапка ей тъй, за всеки случай. — Как се нарича?

"Духът на Коравчакъл" — отвърна Норман.

До парната кола стоеше тази на барон фон Той, задвижваната с петрол, специално докарана за съревнованието от Прусия, Беше яркочервена с черни малтийски кръстове на капака, а баронът и помощникът му вече се бяха настанили вътре. Казваше се „Герта“.

kola.jpg

Зад нея беше колата с пружина — осмината й шофьори още я навиваха с грамаданския ключ. Следваха кола на ток, кола на ластик, камион, задвижван със сгъстен въздух, автобус, теглен от балон с горещ въздух, и два велосипеда с платна.

Откажете се още сега направо всичките! — провикна се баронът през мегафон.

— Нямам му вяра — прошепна сър Хенри. — Мисля и аз да дойда с теб. В края на краищата ако победим, ще можем да произвеждаме парни коли за цялата страна.

Точно тогава кметът на Блекбъри се качи на трибуната, откъдето щеше да даде сигнала, и тълпата зашумя одобрително. Речта му доста се проточи[1], та няма да ви досаждам с нея, но завърши ето така: „Маршрутът минава из графство Коравчакъл на три пъти и сме сложили навсякъде постови — да ви държат под око да не мошеничествате, ще ме прощавате. Моля, следете сигналния флаг!“

По местатааа… Готовиии…

Ей сегинка, ей сегинка…

Старт!

strelka.jpg

Сред облак дим и пара „Духът на Коравчакъл“ и червената кола на барона се понесоха по пътя с рев. Велосипедите с платна се прекатуриха, колата на ластик рече дръннн! и тръгна назад, а автобусът, теглен от балон с горещ въздух, отлетя.

Вкопчил се във волана на живот и смърт, шофьорът му видя как бялата и червената кола профучаха редом извън града. На кръстопътя завиха и изчезнаха по посока на стария град Шисти, а екипажите им си крещяха обиди. Между тях с добро темпо се носеше механичната кола, а грамаданската й пружина продължаваше да се развива.

„Герта“, колата на барон фон Той с петролния двигател, избуча от стария град Шисти, а „Духът 14 на Коравчакъл“ я следваше на няколко метра отзад. Баронът, приведен ниско над волана, правеше физиономии в огледалото за обратно виждане.

— Ханс — рече той на помощника си. — Да вземем десетте хиляди лири награда длъжни сме ний!

— Йааа — отвърна Ханс.

— Имам план… — И след тези думи баронът яко наду газта и се откъсна от другата кола.

Планът бе следният: навсякъде из графство Коравчакъл по пътя бяха наслагани червени стрелки за улеснение на шофьорите, та да не се отклоняват от маршрута. Ханс за нула време успя да изскочи от колата, да врътне едната стрелка тъй, че да сочи към странично пътче, да скочи обратно вътре и да офейка по живо, по здраво, преди „Духът на Коравчакъл“ да се зададе с гръм и трясък иззад завоя.

Баронът толкова се смя, че почти изпадна в благодушие.

— Накъде… Накъде води тоя селски път! — успя да изпъшка той.

kokoshka.jpg

— До птицеферма „Шисти“! — изхриптя Ханс, захапал носната си кърпа, за да престане да се хили, докато колата бучеше самичка по пътя.

Изведнъж живият плет все едно се взриви и нещо изфуча на пътя право пред колата. Под купищата тел, кокошки, перушина, яйца и курници едвам се подаваха четири колела и комин.

Баронът се вряза в потрошен курник и на главата му се разплеска яйце. Седеше там и врещеше от ярост, а „Духът на Коравчакъл“ се изгуби напред по пътя. Обаче лошото тепърва предстоеше. Зад тях се разнесе бръмчене и през плета изскочиха всички останали коли, участващи в съревнованието.

koli.jpg

Вечерта сър Хенри и помощникът му Норман Пянапръска отседнаха в „Кралските крака“ в Блекбъри. Парната кола бе паркирана пред вратата.

Посред нощ пред кръчмата спря „Герта“. От нея слезе Ханс, отвори капака на парната кола и побърника из двигателя. После мина през всички останали коли и се чу шум от вадене на важни части.

Щом зората се пукна, той се качи обратно в колата и двамата с барона се изнесоха с пъхтене.

Малко по-надолу по пътя бродяга, който кротичко си спеше под плета, се събуди от злокобен смях. Нещо изсвистя и една голяма торба с най-разнородни зъбни колела, тръби, пружини и други машинарии от първостепенна важност прехвърча през плета и го тресна по главата!

— Ужас! — възкликна сър Хенри На сутринта всички състезатели в Голямото рали в Коравчакъл се бяха събрали пред „Кралските крака“ в Блекбъри.

Казвам „всички“, но барон фон Той го нямаше. Той бе офейкал през нощта, след като умишлено повреди всички останали коли, паркирани в двора на хотела — на всяка й липсваше по някоя част.

— Скапанякът му скапан! — възкликна сър Хенри. — Можеш ли да я поправиш?

— Ще трябва да се върна чак в Източни шисти да си взема инструментите — отвърна Норман.

И точно тогава иззад ъгъла се показа човек. Беше облечен с дълъг сив балтон и носеше зелена шапка, а между двете се мъдреше дълга сива брада. Но онова, което приковаваше погледа, бяха всевъзможните железарии, накачени по него — голям барабан, чинели на коленете и лактите, хармоника, звънчета на шапката, парче линолеум под мишка и туба на кръста.

— Брей, брей! — възкликна сър Хенри. — Не съм виждал човек оркестър, откакто ходех прав под масата!

Но, Норман Пянапръска рипна с вик, хукна по пътя, и се върна, повел бродягата за ухото.

Уф — изпъшка бродягата.

— Вижте! — посочи Норман. — Той бие барабана с бутало, извадено от нашия двигател!

— Това, с което свири като със свирка, е нашият ауспух! — извика шофьорът на газовия автобус.

instrument.jpg

А после и всички останали шофьори започнаха да разпознават части от колите си и да крещят.

Отде си взел всичко това, отрепка с отрепките? — изрева сър Хенри.

— Знам ли бе, началство. Дремуцах си аз кротичко снощи под плета и някой ми ги изсипа връз главата… Пущи ми ушото!

— Пущи му ушото… Пусни му ухото, искам да кажа — рече умислен сър Хенри. — Виждам, че баронът продължава да злодейства. Навит ли си да вземеш петдесетарка за твоя оркестър, мой човек?

— Абе, началство, аз с туй хляба си изкарвам…

— Стотарка.

— Става!

Беше работа за половин час да наместят всички машинарии обратно в колите и да потеглят отново. Човекът оркестър, който рече, че се казвал Рон Никаквеца, се возеше в тендера на „Духът на Коравчакъл“ и свиреше разни мелодии на тубата.

sviri.jpg

Няколко часа по-късно барон фон Той се събуди. Той спеше сред една нива далече нагоре по пътя, защото, много ясно, не очакваше никой от другите да го настигне.

Той сръчка Ханс.

— Стори ми се, че чух проклетото пъхтене на парната кола — рече той.

— Невъзможно.

Уху! Буху!

— Бързо, бързо, бързо! Къде е манивелата! Стига си ме настъпвал! Айде, по-живо!

И „Герта“, колата на петрол, избуча и се понесе сред облак прах.

kolata.jpg

„Духът на Коравчакъл“ приближаваше към финала. Но тепърва й предстоеше да мине през дълбоката Усойна клисура в планините Коравчакъл… където баронът им готвеше поредната изненада.

Когато поправените коли навлязоха с гръм и трясък в Усойната клисура, „Духът на Коравчакъл“ водеше с голяма преднина и като че сър Хенри и Норман Пянапръска все още имаха шанс да спечелят наградата от десет хиляди лири, стига да успееха да догонят оная гад, барона.

Барон фон Той обаче бе намислил друго. Точно там, където клисурата се стесняваше най-много, голяма камара камъни преграждаше пътя. Върху нея седяха баронът и Ханс с карти в ръце и пляскаха „магаре“ за грошове.

Отпуши пътя веднага, ти, злодей със злодеите! — кресна сър Хенри.

— Няма заобиколен път, освен през планините — рече баронът. — Що не се пробвате?

И с грозен смях двамата с Ханс скочиха от скалите, качиха се в своята кола от другата страна и офейкаха с боботене.

— Скапаняците му скапани! — запени се сър Хенри. — Имам непоклатимото намерение да мина по другия път и пак да ги изпреваря!

— Ще отнеме половин час повече — смънка Норман. — Няма начин да успеем.

И тогава сър Хенри го осени хрумване.

— Абе, онова предпазно, кажи го де, на котела на колата… Какво ще стане, ако го заклещим?

— За кратко ще се носим като вихър, а после ще гръмнем — обясни Норман. — Парата не може да излиза, разбирате ли. — Той погледна сър Хенри. — Хич не ви и трябва…

— Ами че много ясно — рече сър Хенри. — Бъди така любезен да го пристегнеш със скобите си! Вие, останалите — обърна се той към другите състезатели — се качвайте на борда и ще надвием барона!

И с приклещен предпазен клапан „Духът на Коравчакъл“ изхвърча като ракета нагоре по планинския път. Всички водачи се бяха вкопчили в колата на живот и смърт, Норман се бе навел над кормилото, а зад нея се надигаха големи облаци пара.

Горивото ни свършва! — викна сър Хенри, смъкна шала и шапката си и ги натика в пещта.

Междувременно в Източни шисти гъмжилото очакваше колата победител. Развяваха се знамена, а кметът беше подготвен с голяма сребърна купа и тлъст чек за победителя.

В далечината се появи точица. Това беше „Герта“, петролната кола на барона. Баронът и Ханс махаха на тълпата и си мислеха какви пари ще им паднат.

Почти бяха достигнали финала, когато се чу свистене. То все повече се усилваше…

Един облак дим с размазани колела и бутала се стрелна покрай „Герта“ и изчезна нагоре по пътя, оставяйки подире си насядали по шосето десетина замаяни водачи, мнозина от тях — по вълнени гащи, защото бяха дали дрехите си за гориво.

Сър Хенри пое купата и незабавно дари десетте хиляди лири на Дома за папагали в Блекбъри, а баронът пребледня като платно и тихомълком се изниза.

Миг по-късно „Духът на Коравчакъл“ се взриви сред дъжд от жарки капки и зъбчати колела и даже сър Хенри стигна до заключението, че парните коли са нещо твърде опасно.

Но после всички се събраха на богата вечеря в хотел „Риц“ в Блекбъри, та затуй не му докривя чак пък толкова.

final.jpg
Бележки

[1] Дайте на някого златен медальон и голяма широкопола шапка, и изведнъж всяка негова реч се проточва двойно по-дълго. Убеден съм, че и с училищните директори е същото.

Край