Тери Пратчет
Херкулес Костенурката

Беше краят на март — направо си беше април без петнайсет — когато уханието на пролетта проникна в бараката. То се понесе над пода, намъкна се под купчина стари кашони и най-сетне се спря до една голяма дървена кутия. Тя миришеше на есенна слама и дълбоко в сърцевината й нещо се размърда.

По-скоро някой се размърда.

Херкулес се събуди от сънища за марулени ниви, ширнали се под лятно слънце. Сбръчканата му главица бавно се подаде от черупката. Той подуши въздуха, прозя се и се опита да се завре по-надълбоко в сламата. Но полза никаква.

Пак дойде пролетта, помисли си той. Без капка съмнение. И се опита така да си извърти главата, че да си види черупката, защото костенурките имат пръстени на черупките и всяка година те нарастват с по един. Да, ето го и него, новия пръстен — и Херкулес се почувства готов да се изправи срещу външния свят.

Не му се наложи да чака много да отворят капака. Две едри ръце го извадиха навън и го пуснаха в градината.

Градината на Херкулес бе широка и се състоеше главно от полянки, по които неизменно се намираше по някое и друго вкусно листо от глухарчета. В цветната леха имаше рози и лупини — добра паша, ако някога се случеше да го допуснат до тях — а в далечния й край се намираха зимната барака и купчината компост. Какво има отвъд нея, той не знаеше. През слънчевите дни, когато духаше южнякът, той тръгваше да изследва този път, но някои вечно го намираше и го донасяше обратно.^[1]

Херкулес лежеше на поляната и си протягаше краката. Ръцете сложиха пред него купчинка марулени листа и той ги задъвка замислено. По време на дългото зимно спане земята отвъд бараката бе обсебила сънищата му.

Питам Се Какво Ли Има Отвъд, размишляваше той — често му се случваше да мисли така, с главни букви. Там Може Да Има Маруля. Или Дори Лютичета. Но тайно си знаеше, че не лютичетата го теглят, а истинското му желание е да тръгне на път оттатък бараката и да види какво има от другата страна. Той не го смяташе за бягство от градината.

Но хората го възприемаха точно така, щом откриеха, че го няма на поляната.

Търсиха го под дърво и камък по всичките му обичайни места за спане и в дървената му къщичка в алпинеума, а Херкулес не се виждаше никакъв.

В действителност той беше зад бараката и чоплеше земята с мощните си предни крака, докато най-сетне успя да издрапа под оградата от телена мрежа. Южнякът вееше и Херкулес усети в кръвта си онази страст към пътешествията, която притежават всички костенурки! Той прошумоля във високата трева и скоро градината опустя.

Е, Значи Го Направих — рече си Херкулес, докато продължаваше да се тътри през високата трева зад градината. — Излязох В Света.

— Добре де, добре — обади се някой. — Само недей да ме газиш, грамаден танк такъв! Ти що за охлюв си?

Херкулес погледна надолу. Там върху едно лападово листо се бе настанил голям жълт охлюв.

— Страшно Много Съжалявам — смънка той. — Аз Съм Костенурка. Много Извинявайте.

— А… Хм… Аз съм Шушулка — представи се охлювът. — Хм, много хубава къщичка си имаш на гърба.^[2] Много е хубава. Харесва ми. Да, наистина смятам, че ми харесва. Не съм те виждал преди.

— Аз съм от Градината — рече Херкулес — но съм тръгнал на Експедиция.

— Така ли? Хм, ами аз не обикалям много-много. Нали виждаш, имам само един крак — рече Шушулка. — Само този ми е. Наистина. А трябва да мъкна и къщата. Тъжна работа.

— Олеле. Ако се Качиш На Гърба Ми, Ще Те Повозя — предложи Херкулес.

Шушулка изпълзя от листото и зае позиция върху черупката му.

— Защо използваш толкова много главни букви? — попита той, щом потеглиха.

— Всички Костенурки Така Правят — отвърна Херкулес. — Традиция, нали разбираш.

Докато той шумолеше из тревата, Шушулка му разказваше за света. На света съществували градината и полето, а нейде сред полето имало и езеро. И с това светът се изчерпвал.

— Друго няма. Или поне аз за друго не съм чувал — рече той. — А в езерото има жаби, в тревата пък — змии — продължи той, потръпна и додаде: — Особено една гадна пепелянка. — После се поразвесели. — Но има също и пчели в цветния прашец, а понякога и прасета в детелината.

При споменаването на детелината Херкулес огладня и спряха до една голяма туфа детелини да похапнат. Беше почти обед.

— Ако искаш да научиш и още за света, трябва да идеш и да видиш старата Майка Мрънка Зеленка — рече Шушулка с пълна уста. — Тя живее край езерото сред полето. Много е стара и всичко знае. Или поне всичко, дето си струва да се знае.

— Колко далече е Езерото? — попита Херкулес.

Шушулка го погледна озадачено.

— Ами, на някакво си разстояние оттук — отвърна той. — Боя се, че никак не разбирам от разстояния.

Пчелите жужаха наоколо като мънички аероплани и Херкулес се потътри нататък да търси езерото и старата Майка Мрънка Зеленка.

Но малко по-назад едно дълго и лъскаво тяло се шмугна в тревата почти без звук. По гърба му минаваше черно-жълта зигзагообразна линия, а малките жестоки очи бяха вперени алчно в оттеглящата се костенурка. Пепелянката!

Херкулес и Шушулка стигнаха до езерото тъкмо по залез-слънце. Застанаха на брега и се взряха в дълбоката вода. Една преминаваща водна кокошка ги видя и защапука припряно нататък.

— Тук имам роднини — забъбри Шушулка. — Водни охлюви, нали се сещаш.

— А Старата Майка Мрънка Зеленка Тук ли живее? — попита Херкулес.

— Оттатък, от другата страна — отвърна Шушулка. — Там винаги ще намериш старата Майка Мрънка Зеленка. Тя напоследък не ходи надалече.

— Хъм… Що За Създание Е Старата Майка Мрънка Зеленка? Не Искам да Бъда Груб, но Трябва Да Я Разпозная — рече Херкулес, докато заобикаляше езерото с Шушулка на гърба.

Шушулка като че се потресе.

— Ще видиш.

Стигнаха до купчина камъни и суха шума там, където край езерото растяха няколко разкривени бодливи храста.

И точно тогава зад тях се чу съскане. Шушулка се обърна и видя пепелянката, готова за нападение! Беше ги проследила през цялото поле!

— Помощ! — кресна Шушулка и се прибра в черупката си.

— А? — възкликна Херкулес и тогава видя змията. Чу се съскане и той също се прибра стремглаво в черупката си.

— Тя ще изяде Старата Майка Мрънка Зеленка! — изпъшка Шушулка, подал очи изпод черупката си. — Тая гадна змия я мрази!

И дългото жълто-черно тяло се приплъзна към купчината камъни. С кураж, който и не подозираше, че притежава, Херкулес си подаде главата от черупката и захапа пепелянката.

Стисна зъби — а захапе ли костенурка, тя не пуска. Змията трескаво се надигна и заплющя с опашка, но Херкулес захапа още по-здраво, а Шушулка, прилепен на гърба му, трепереше.

Най-сетне змията замря неподвижно и Херкулес разтвори челюсти — боляха го от стискане. И тогава осъзна, че го гледат. Мънички животински главици се подаваха иззад всеки камък и храст, а в сумрака блещукаха многобройни чифтове очички.

Една по-едра сянка се отдели от камъните. Беше старата жаба, Майка Мрънка Зеленка.

— Какво е това? — попита тя, втренчила очи в Херкулес.

— Той… Той е костенурка, госпожо — отвърна Шушулка.

— Истински храбрец е тази костенурка! — рече жабата. — Но защо е дошъл тук?

— Исках Да Видя Какво Представлява Светът — отвърна Херкулес.

— Светът не е място за костенурки — рече старата Майка Мрънка Зеленка. — Но ти уби пепелянката и затова можеш да останеш, ако искаш. Светът е голям, по-голям от градина, в него стават много работи и може да има и други пепелянки.

Херкулес погледна надолу към мъртвата пепелянка.

— Бих Желал Да Остана — рече той тихо. — Ако Има Място. Но Първо Искам Да Изследвам Света.

И ето как костенурката напусна градината и стана изследовател. Имаше цяло поле за откриване! С Шушулка на гърба си той го пропътува от край до край и дори заобиколи цялото езеро! Славно приключение бе това пътешествие Дотам и Обратно, а когато приключи с пътуването, той се засели сред полето — изкопаваше си дупка, в която да спи през зимата, а през лятото отново тръгваше на път.

Но никога повече не му се наложи да се бори с пепелянка. Защото всички пепелянки вече знаеха за Херкулес Пепелянкоубиеца. И щом го видеха да се задава, се изнизваха надалече.

А това бе добра новина и за Шушулка.

Бележки

[1] Сигурно всички сте чували за надбягването между костенурката и заека, което костенурката спечелила. Да знаете, че костенурката от това надбягване със сигурност не е била Херкулес. ↑

[2] На охлюва Шушулка черупката на Херкулес щеше да му се стори като палат, в който се нанасяш, след като си живял в колибка. ↑