Руслан Семерджиев
За промените — какво да се прави

Има една много хубава песен, изпълнявана от Жан Габен. Казва се „Аз знам“. Чудесна песен, обясняваща в няколко стиха цялата същност на човешкия живот.

Открих, че всъщност подобен текст е едно от размишленията на Конфуций. Учителят К’унг (оказва се, че всъщност популярното име на древния мислител означава точно това: К’унг Фу Це — учителят К’унг). Четейки неговите беседи, притчи и размишления, откривам изключителни неща. За мен са необясними. Мъдростта, с която са изпълнени, е всеобщо призната. Това, което най-много ме впечатлява, че той е казал с твърде малко думи почти всичко, което човечеството продължава да преоткрива. А дори и това той е предрекъл в една от своите притчи.

Последните няколко години, като че ли все повече Българите разбират необходимостта да променим наистина живота и държавата си. За това и предлагам един текст от беседа на Конфуций. Той съдържа онова, което трябва да стане, за да има наистина някаква надежда да постигнем онова, което желаем.

И така:

„Древните, за да развият най-високите добродетели в империята си, са започнали с това — да сложат в ред собствените си страни. За да сложат ред в страните си, те започват чрез уреждане на семейството. За да сложат ред в семействата си, те започват чрез развитие на собствената си личност. За да развият собствената си личност, те започват чрез промяна на своето сърце. За да променят сърцето си, те се стараят най-напред да бъдат искрени в собствените си мисли. За да бъдат искрени в собствените си мисли, те започват чрез развиване възможно най-много на своето знание.

Това разширяване на знанието решава обяснението на нещата. Веднъж нещата обяснени — познанието става пълно.

Науката, веднъж приета — мислите им става искрени.

Мислите им, бидейки честни — сърцата им стават правдиви. Сърцата станали правдиви — тяхното аз е развито. Развито тяхното аз — семействата им са добре уредени. Добре уредени техните семейства — всяка страна беше добре управлявана.

Всяка държава добре управлявана — империята в цялост беше спокойна и щастлива.“

Намерих този текст в една много стара книга. Първата история на Китай, написана и издадена от европеец през XIX век. Моят превод е от френския превод на тази книга.

http://semerdjiev.blogspot.bg/2011/03/blog-post_31.html