Костадин Семерджиев
Честито, мило дете!

Но моля, ти вече не си дете!

На двадесет години си момиче!

Първа пролет, първо внуче!

Роди се с първото кокиче!

И виж колко си голяма, умна и добра!

Каква снага си извисила!

И колко си красива! Браво, здравей!

Днес е твоят юбилей.

На твойта младост най-хубавият ден!

И сега отново пак е онзи ден,

в който ти изникна с пролетта,

в пробудата на птици и цветя.

Преди двадесет години!

С каква любов мама Петя ни поднесе

радостта и ти беше

едно малко дребосъче,

не искаше да суче…

Баба ти на длани те държеше в захлас.

Гореше от вълнение…

С нетърпение в далечната страна

татко ти очакваше

вестта

и колко ли душицата му е трептяла

да чуе бебешкия глас…

 

С възхищение на твойто тържество

днес всички сме те обкръжили

мама, татко, братчето ти сладко

баби, дядовци, лели и братовчеди!

Мило наше прекрасно същество,

поело житейския си друм

с ум, с жажда за любов и за възход…

 

Върви, върви, недей се спира!

Окриляно от нашите копнежи

и светлите надежди

на младия си живот!

 

Върви, върви, недей се спира!

Над теб е твоята звезда

на пролетта, на любовта и младостта!

 

ЧЕСТИТО!

 

С баба ти далече сме от вас,

но всеки миг и всеки час

с мисли и вълнения

в радост, трепет и тревога

с молитвите към Бога

сме при вас!

ДЯДО КОСТА

22.03.2002 г.