Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Очерк
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
zelenkroki (2018)

Издание:

Автор: Костадин Семерджиев

Заглавие: Баща и син в мисли и дела

Издание: първо

Издател: ТИХ-ИВЕЛ

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: сборник

Националност: българска

Печатница: ТИХ-ИВЕЛ

ISBN: 978-954-9310-23-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4977

История

  1. — Добавяне

Истината за репресиите след Девети септември трябва да се знае

„Аз уважавам идеите и се прекланям пред саможертвата на загиналите в Септемврийското въстание, пред падналите в борбите 1941–1944 година“ — с тези думи започва разказа си Костадин Семерджиев за онова минало, което все се опитваме по един или друг повод да подминем, да забравим. Той е родом от Фердинанд, учил е в местната гимназия. Със сина на Христо Михайлов, въпреки различните убеждения, били приятели.

Във Фердинанд Костадин Семерджиев става легионер и до днес е верен на онези идеи, изповядвани от около 300000 младежи преди 9 септември. Съюзът на българските национални легиони е създаден преди 70 години, през лятото на 1930 година, връща се назад в миналото нашият съгражданин „Ние нямахме нищо общо с фашизма, ние работехме за националните идеали, милеехме за християнските ценности, бяхме преди всичко родолюбци. При нас беше цветът на нацията“ — спомня си бай Костадин и продължава. „От 13-годишен съм легионер, бях знаменосец на гимназията, председател на въздържателното дружество“.

Сигурно не всички знаят, че и преди 1944 г. легионерите са преследвани заради убежденията си. „Арестуван съм и по онова време, аз се осмелих да се изкажа против Богдан Филов“ — продължава той.

През 1943 г. г-н Семерджиев е заставен да напусне родния Фердинанд. Отива в София и постъпва в Школата за запасни офицери. След 1944 г. отново е преследван заради идеите си, а през месец февруари 1945 е изправен пред Народния съд във Враца, заедно с 36 легионери. Все още силно го вълнуват онези събития, личи и по пълния с болка поглед, и по леко треперещия глас.

„Аз бях в София, а във Фердинанд, понеже не могли да ме намерят, арестували Христо Семерджиев Приписали му моите обвинения и не след дълго човекът се признал за виновен. Когато се явих пред Народния съд и заявих, че той е невинен, осъдиха го условно. Така, за назидание“ — връща се назад в годините бай Костадин. В негова защита свидетелствал Лукан Варадинов, началник на личната охрана на Георги Димитров. Естествено, заклеймили го, че помага на фашист, че за враг на народа говори добро. „Аз говоря за човека, а не за врага“ — опонирал Варадинов.

Народният съд е жестока разправа с инакомислещите хора, няма такъв прецедент в световната юриспруденция, вълнува се г-н Семерджиев. Ненапразно председателят на Народния съд във Враца Тодор Тихолов, адвокат по професия, признал с чувство на вина пред близък роднина на бай Костадин: „Аз не съдя, аз изпълнявам онова, което ми наредят от ОФ и партийните организации“.

„Лишиха ни от правото да бъдем свободни хора, граждани на България. Не ни дадоха възможност да учим и да работим“ — убеден е г-н Семерджиев. Той е сигурен, че тези жестоки репресии са следствие на Септемврийското въстание от 1923 г. Хората, загубили свои близки в онези дни, след 9 септември раздаваха особен вид правосъдие, категоричен е побелелият мъж. Дали се знаят гробовете на всички убити в онези бурни години, а колко са чували за погребаните живи в местността Сапунджийското, пита развълнувано Семерджиев. Там са погребани живи хора, а сега е сметище. Малцина се сещат за септичните ями на Живовци, в които също са намерили смъртта си инакомислещи. Техният гроб сега е под язовир „Огоста“. В местността Голямата яма край Винище са убити хора, които дори не са погребани. Не за да търси отмъщение припомня тези факти бай Костадин. Той просто иска историята да се знае и е убеден, че миналото не можем да променим, но можем да се поучим от грешките му. Удивен е от факта, че младото поколение не знае много (меко казано) за летеца Богдан Илиев, за неговия баща поп Йордан. А това са личности, дали много на този край. Неизвестен е и арх. Асен Иванчев, по чийто проект е построено киното във Фердинанд. Архитект Иванчев също е осъден от Народния съд задочно на смърт. Доктор Атанасов, светило в медицината, е убит в Живовци. Защо не е увековечена паметта на тези хора, пита г-н Семерджиев и пояснява, че не иска мъст, но истината за събитията след 9 септември трябва да се знае.

Костадин Семерджиев дълго не е стъпвал в родния си край поне 30 години. Забелязва промяна у хората към по-добро, заражда се онази политическа търпимост, от която всички имаме нужда. Но все още витае страхът. Хората все още не казват истината, не смеят да потърсят информация за безследно изчезналите си близки, такова е впечатлението на бай Костадин.

„Аз видях досието си, което е доста обемисто. Изумен съм от организацията на ДС. Всяка моя крачка е следена, не всички писма на майка ми са стигали до мен“ — с болка споделя изстрадалият мъж и с благородство допълва „Не трябва със злоба да гледаме на миналото“.

Дълбоко в себе си Костадин Семерджиев е съхранил младежката легионерска идея, на която е верен и до днес. Той е закърмен с родолюбието, духът му е несломим.

Дядо му по майчина линия Ангел Бояджията е застрелян, когато е говорил в подкрепа на Стамболов. Прадядото по бащина линия, Иван Панов, е един от първите помощници на Васил Левски. Обесен е през 1876 г., а във Велико Търново има негов паметник.

В Трявна, където е създал дом бай Костадин, го знаят като председател на читалището и читалищен деец, краевед и самодеец. Г-н Семерджиев е член на Националния съвет на Българския демократичен форум. „Въпреки че сме в СДС, ние не винаги сме съгласни с линията на правителството. Ние сме коректив на властта. Искаме социална справедливост и сме против дивия капитализъм“ — декларира Костадин Семерджиев.

А преди да сложим точка на разговора, нашият препатил съгражданин още веднъж напомни, че не трябва да се търси възмездие и отмъщение за минали събития. Историята си трябва да познаваме, да я съхраним за поколенията и да се поучим от нея, а пред личностите да се прекланяме, убеден е Костадин Семерджиев.

Янка Александрова

Текст под снимката във вестника:

Нека да останат тези паметници, те са история. Но защо няма поне паметна плоча на загиналите след 1944?

Публикувано в рубрика „Общество“ на в. „Монт прес“, бр. 61/2000 г.

Край