Сергей Есенин
Вещица

Разрошена страшна, с коса побеляла,

тя смело се стрелва, парцали развяла.

 

Уплашена стихва нощта в тъмнината,

със шалове облак закрива луната.

 

Развихря се вятър, свисти, грозно пее,

в затънтен, гъст, непроходим лес вилнее,

 

заплашва еловите клони чупливи.

Прикриват се бухали с крясъци диви.

 

Звездите примигват зад облаци гъсти,

тя маха в закана съсухрени пръсти

 

и волно кръжи с вихри бесни, сърдити;

висят от косите й змии в кръг свити.

 

Под звън на елите тя с кикот танцува…

Разтърсен от гръм черен облак отплува.

С. Есенин

Превод от руски — 2011 г.