Алекс Болдин
Предговор

Сборникът „Холандският часовник“ е последният ми сборник с разкази, който комплектувах в средата на 2012 година. Случи се така, че началото на тая година ми донесе, едно след друго, много нещастия в личен план. Това донякъде повлия и на съдържанието на сборника. Повечето разкази са написани с трагичен сюжет и навяват скръб и безпътие.

Надявам се тоя период да свърши бързо. Надявам се също така да се появят мои разкази в по-ведра и оптимистична светлина. Надявам се! Дано стане скоро!

Казват, че животът е на приливи и отливи. Казват, че след лошото идва хубавото. Виждал съм го и аз това хубаво, но в много кратки мигове. То е толкова неуловимо, крехко и ефирно, че сякаш е бял гълъб, кацнал на рамото, гукащ весело на ухото, а когато решиш да го докоснеш и му се порадваш, установяваш, че вече е отлетял.

Много често виждам хора изпаднали в крайна беда и нищета. Те сами не го искат, дори не могат да си обяснят как бързо се е случило това с тях. Как стана така, че в иначе цъфтящата наша Родина, всичко се устреми надолу, към социален и демографски срив? Случи се! И никой човек с будна гражданска съвест не бива да си затваря очите пред това.

Днес видях един познат, закачил плакат на гърдите си, с който призовава за индексация на пенсиите. Говореше разпалено, обясняваше на всеки срещнат възрастен човек. Говореше, че е завел дело срещу виновниците за нищетата на българите. Хората го слушаха и се усмихваха. Вероятно го вземаха за луд. Не вярваха на думите му или се бояха, не зная от какво или за какво? Това се случва в 21 век, когато страната ни е част от най-цивилизованата, световна, социална и хуманна структура — Европейският съюз. И въпреки факта си задавам отново болния въпрос: „Защо е така? Защо сме толкова бедни?“

За това ще прочетете тук. За хубавото и за лошото, за онова, което всекидневно е около нас и което ни кара да се замислим. Дали ще успеем да го променим? Може би желаният поврат ще бъде предмет на дълга и жестока борба, ако не на нашите деца, то на нашите внуци. Може би!