Георги Коновски
Балконът

На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните — железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.

Но пък красив. Ажурни метални шарки, хубави изрязани перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж подкрепящи го, а изглеждащи като летящи духове. Неясни по пол и произход, с красиви крайници, наведени глави, изпънати мишци.

Част от сградата и едновременно с това като кацнала космическа яхта. Привлича окото и насочва погледа към иначе бледата къща. Триетажна, малко поолющена, с обикновени керемиди, пълзящи улуци, спуснати кепенци на първия етаж.

Минувачите често се спират и оглеждат балкона. Други отминават бързешком, но не пропускат да метнат един разведряващ поглед към красивото украшение, да поразведрят затичаната си душичка.

Освен собствениците му.

Които имат само един проблем с балкона. Излишен е. Вратата към него отдавна е зазидана, стаята е превърната в част от големия хол и има други прозорци и врати. А и излиза на голямата тераса — така че някакво си балконче, при това към улицата, е просто излишно.

Освен това, ръждата, която отпред изглежда като красиво допълнение, разяжда отвътре зазиданите железни части. И балконът става опасен. Вече два пъти от общината предупреждават собствениците, че има оплаквания от минувачи и хората се боят от внезапно рухване на неподдържания балкон.

Засега той е на мястото си. И чака присъдата. Която може да е само една. В реалността красотата винаги отстъпва на ползата.

А каква полза от един красив и ненужен балкон…

(Има стихотворение на Далчев, а и аз минавам редовно покрай зазидан балкон, застрашително увисващ на перилата.)