Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
cattiva2511 (2021 г.)

Издание:

Автор: Георги Коновски

Заглавие: Във времето

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2021

Тип: сборник разкази

Националност: българска

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/14122

История

  1. — Добавяне

И тази вечер Господарят се прибра късно. Което не учуди кучето. Защото времето за него не се дели на ден и нощ, на светло и тъмно, камо ли на часове. Времето за него се състои от две части: с Господаря и без Господаря. Останалото е без значение…

Така че Господарят се прибра, както винаги, късно. Късно — по оценката на кучето. Дори излизането до входната врата — където Господарят взема някакви хартии от кутията на портата, е мъчение за кучето. Без Господаря… Мъгла в съзнанието, тормоз за нервите…

Тъй като светът — винаги с малка буква, не е никакъв свят без Господаря. И когато се прибере… Дори да среща кучето с ритник и сърдито изражение… Пак е щастие! Господарят е при него при своя верен роб…

Господарят сяда на масата и вади неща за ядене от една съдина. Вкусни неща, ароматни неща, примамливи неща. Които привличат кучето, но… Но то седи до краката на Господаря, гледа към него с втренчен поглед, от който блика водопад от любов и вярност. И понякога всичко изригва като шадраван от щастие, щом Господарят метне на верния си роб кост или дори парче мръвка…

Е, невинаги е така. Често Господарят се намръщва и сритва кучето. Заслужено, разбира се. То не знае защо, обаче нали Господарят знае? Той е горе, той вижда, той решава. И кучето няма право не да се сърди, ами дори да се пита това или онова.

То не се и пита. Господарят е всичко, кучето е част от света му и трябва да е щастливо от това. И е щастливо.

Понякога Господарят си сипва някаква вода от специално шише. Вода с остър мирис, направо убиваща носовите клетки на кучето. И то знае — не помирисва черното ухание. Обаче, този мирис е отдавна част от Господаря и кучето е принудено да се примирява. Харесва или не — Господарят е всичко в света, така че кучето приема цялото му същество.

Облизва лицето на Господаря, радва се на присъствието му, скача от щастие, когато чува гласа му, кротко подвива опашка пред гнева му…

Не е важно дали го рита или храни. Той е Господарят. А кучето… А кучето си е кучето. И знае мястото си. Както и предназначението си в природата.

Да обича и служи на Господаря…

Край