Георги Коновски
При размяна на събираемите

Сватба като сватба — объркан младоженец, весела булка, празнуващи нейни роднини, напиващи се негови, очакващи да им излезе късметът приятелки на булката, надяващи се и този път да им се размине приятели на младоженеца…

И, за да са повече доволните — ухилени сервитьори, направо кефещ се управител. Щото с тия болести сватбите хептен намаляха. Да не говорим, че мъжете поумняваха и не се женеха — защо да купуват кухня, когато могат всяка вечер да са в различен ресторант…

Така си мислеше свободно за последно младоженецът. Солиден човек вече, известен адвокат, уж поумнял след три брака и пет деца от четири жени. Бивши…

Но — явно главата му се беше завъртяла от хубавицата, после още… Абе, народът отдавна е казал, че когато едната глава работи, другата даже не включва…

Та сега се въртеше в модерния си сватбен костюм, оглеждаше се… Обаче, обсадата на нейните роднини беше солидна — не бяха дремещи полицаи в патрулка.

Направи му впечатление млад мъж, в рошави дънки и камуфлирана от спагети и пици риза. Той гледаше мрачно, объркано, често очите му присвяткваха като на актьор от нямото кино. Младоженецът го разпозна — бившето бивше гадже на булката…

Малей, сега остава да извади някакъв пищов или нож…

Адвокатът се беше разминавал успешно с атентати. Не че нямаше кой и защо, ама все някак си озлобените разбираха — адвокатът е част от съдбата. Е, бая високо платена част, но… За прокурори и съдии отиваха повече инвестиции, за политиците да не говорим… Пък и тук бандитите не убиваха юристи — гарван гарвану…

Така че нямаше опит с разярени терористи. Което го обърка.

И не можа да реагира, когато младежът се втурна към групата. Разбишка сватове и свахи, стигна до булката и младоженеца… Където падна на колене…

— Уважаеми, моля ви, недейте! Вие сте богат, имате възможности, женили сте се, пак ще успеете… А аз… Аз само нея обичам! Нея! Моля те, скъпа, недей! Не се омъжвай…

Речитативът продължи в тоя ред, а публиката застина. Като че присъстваха на италианска опера отпреди два века. (Не, че някой беше ходил изобщо в живота си на опера, даже на екрана като зърнеха дебелите певици и дребни певачи, всички прехвърляха на чалга канала. Ако не бяха застопорили дистанционното на порното.)

Булката гордо вдигна глава и погледна младоженеца. Ония сви рамене. Чудаци всякакви, самоубийци бол, мазохисти се радваха дори на държавата, карантината и властта…

Внезапно тя се реши:

— И аз те обичам… Стани! Още сега ще се оженим…

Бившият младоженец леко се опули, после се сети. Ми, защо да изпуска булката тоя романтичен вятърничав тип? Впиши го в картона, пък после… Ех, какъв живот…

Затова й се поклони с разбиране. Има ли плячка — хищниците не се самоизяждат…

После се наведе към младежа:

— Благодаря! И ме вземи за развода — ще пледирам временно умствено разстройство…

Гостите заръкопляскаха. Какво толкова? С един масраф и сватба, и манджа, и пиене, и безплатно театро. Пък и нищо необичайно? При размяна на събираемите сумата не се променя…