Георги Коновски
Хоби

Казвам на жена ми: „Отивам да поработя…“.

Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?“…

Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа…“.

Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари…“.

Мъжко скептично: „Да, бе… Те, мутрите, най-много работят…“.

Женска логика: „Това твоето е хоби…“.

Мъжки реализъм: „Ама вярно, ще знаеш… Това — робите — били все хора с хобита… Ни пара не им давали, работели непрекъснато… Хоби, бе… Пари не носи…“.

Женска контра: „Получавали са храна и покрив…“.

Мъжки разум: „И защо никой не иска да е роб, щом има такова хубаво заплащане… Впрочем, вчера като ми прибра парите от заплатата — аз роб ли съм?“.

Женска демагогия: „Каква е ползата от всичко това? А? Каква е?“…

Мъжки сарказъм: „Ами ползата от твоите кремове и мазила?“…

Тук — тишина. Сърдита, нагнетена… Появява се чаша с кафе — за успокоение…

Женски хоризонти: „И защо не напишеш нещо — пари да изкараш?“.

Мъжка вселена: „Защото не ми е интересно това, което се заплаща. А и имам все още лице, не ща да стане сурат…“.

Женски поглед: „А?“.

Мъжка заядливост: „Ами мисли малко… То сега джурналята хептен не мислите… Важното е да се запишат безгрешно думите на някой си и никакви анализи на смисъла им…“.

Женска практичност: „Ама от това парите идат… Пък ти само се плюнчиш и кефиш…“…

Мъжки мироглед: „Абе, то и магистралките се плюнчат и кефят… Даже пари получават… Но пуста архаичност — не ставам за педал…“.

Женски мечти: „Видя ли по телевизията оня гей какви дрехи носи… И колко е тънък, романтичен…“…

Мъжки похват: „Ама така може ли… Що не го вземеш?“.

Край на разговора…

Мъжът след малко сяда и се захваща да работи. По хобито си…