Георги Коновски
Старият полковник и демокрацията

Старият полковник гледа телевизия. Което всеки, минал на петдесет метра от кооперацията, разбира. Звукът е надут почти до край. И правилно — нека слушат поне, нека обърнат внимание какво интересува Старият полковник. И се поучат…

Реално причините са две. Едната — слухът вече не му се подчинява. Ако беше едно време, ако тоя слух му беше в поделението — да го строи набързо, да му се скара, да го хвърли в ареста… Е, ако беше с по-малко звездички на пагона…

Втората причина — Старият полковник доказва на околните, че е жив. И е тук.

Понякога го доказва и на себе си…

А в момента вървят новини. Неинтересни новини. Какво го интересува Старият полковник къде имало отровен въздух, какви боклуци били изсипани насред гората, как водата нейде си внезапно изчезнала…

Ми — да се оправят, бе!

Има си канален ред. Ще докладват Комуто трябва и той ще нареди какво да правят. Не може Сульо и Пульо да обсъждат проблемите на арм… на държавата! Има си ред! И демокрация…

Старият полковник едно време не търпеше тая дума. Някакви си цивилни гарги ще разрушават стегнатата в менгеме система… Демокрация искали, моля ви се… После назначиха Генерала да командва държавата и Старият полковник разбра — те това ще е…

Това е демокрацията!

Генерал!

Не е важно кой го е обявил за такъв, кой го е назначил, кой е в щаба му. Важното е, че е Генерал! С фуражка и лампази. С рязък и точен изказ.

Ма, не знаел това или онова… Ма бил прост… Ма не бил чел книги… Ма…

Генерал е това, ей! Не може да не знае. Но си има свой план. И действа по него. Накрая е важно едно — победил ли е, ликвидирал ли е вражеските войници.

Макар понякога Старият полковник да се чуди кои са враговете за Генерала. Може би тия в строя пред него…

Важното е, че е назначен за главен демократ…

Демокрация е това! Няма какво да се обсъжда кой, как, защо. Казано ви е — демокрация, значи изпълнявайте!

Кой там си позволява да шушука в строя? Кой там нарушава реда в колоната?

Не им харесвало, напускали, бягали през границата при други демократи…

Море да бяхте едно време…

Ще видите вие как се напуска строя! Наредено е: „Десни, десни, десни…“. Кой там си позволява да стъпва с левия крак?

Е, така е — Старият полковник помни времето, когато командата се изпълняваше само на ляв крак. „Леви! Леви!“ ехтеше навред. Но — това е демокрацията. Наредили са да се смени стъпката. Изпълняваш!

Времето минава, времето…

Да беше по-млад Старият полковник, да му заповядаха да командва една колона барем… Ще ги научи той на демокрация! Марш! Марш! Бегом! Залегни! Ама какви локви?! Заповед — лягай! И на сутринта да си в лъсната Униформа, с бляскави чепици… С език ще чистиш и — пак ще си според заповедта…

Щяха още по-бързо да се научат на демокрация. То и сега се учат, ама Генералът е добър. Все още. Позволява им да дрънкат, да недоволстват, че и да мислят…

Каква демокрация е това, когато демократизираните мислят? Демокрацията е ясна и точна заповед. И задължително щастие, че живееш в нея. Под командването на цял Генерал…

Остаря Старият полковник, остаря…

Но може все още да ги научи нещо тия мъркащи в строя цивилни гарги. И ще ги научи…

Старият полковник взе дистанционното. Демократичен уред. Каквото натиснеш — това ти показва телевизорът. Изпълнителен. Без коментари, без разни мисления и питания, без…

Абе, такъв, какъвто беше Старият полковник от курсант до пенсионер…

Така! Сега — звукът. Още малко, още…

Слушайте! И изпълнявайте…

Демокрация е!