Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Karel (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Христо Смирненски

Заглавие: Избрани творби

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: сборник

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: 28.VI.1968

Редактор: Милка Спасова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Ветка Гуджунова

Художник: Кънчо Кънев

Коректор: Мария Грудева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289

История

  1. — Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)

Лятото на стария свят е към своя свършек, а горещините стават все по-непоносими, все по-немилостиви. В Берлин, Виена и София отдавна вече не гледат на термометрите — по тях няма число, което да определи броя на градусите. В Берлин, Виена и София едвам се диша, по изпотените чела се плъзгат измокрени кърпи и с ветрилата на отсрочките разхладяват се измършавелите лица. Репарационно слънце! Репарационна жега!

Дългата златна ръка, простряна чак от Лондон и Париж, разтваря огромна шепа:

— Сипвай! Плащай! По вашите хармани вече събират житото, из фабриките кървавият пот на германския работник струи се тъй обилен и златоносен. Плащай!

Замотани в кълчището на своята политическа „мъдрост“, пъдарите на Берлин и София дигат рамене:

— Откъде? Нима не виждате, че това репарационно слънце изсуши всички извори, непресъхнали през пожарите на войната? Откъде?

— Откъдето обичате. Турете нови данъци, отстъпете мините, отстъпете фабриките. И нам не е добре.

През задушната атмосфера, през трептящата мараня пресипнал гласец се моли:

— Пуснете малко вентилаторите, пуснете ги, за бога! Задушихме се!

— Чакайте!

И заминават за инструкции в Париж ту Шеризе, ту някой негов брат.

— Да пуснем ли мъничко вентилаторите?

— За месец, два, колкото да не се задушат. Стискайте за гушата и поотворете вентилаторите.

— Слава богу — въздъхват за миг задушаващите се. Но за миг. После пак става тежко, горещо, непоносимо. От жегата левът и марката измършавяха до непознаваемост. Последната им масчица се стопи.

А припича си все тъй знойно и безпощадно репарационното златно слънце… Повалена от слънчев удар, отдавна е простряна на сянка Австрия.

— Диша ли? — питат понякога от Лондон, Париж и Рим.

— Поръсете я с няколко капки вода.

Но задухът е повсеместен. Репарационното слънце грее навред. В Париж и Лондон жегата е тоже непоносима. Тях ги пече презатлантическото американско слънце. И оттам се простира отворената шепа на алчния кредитор:

— Плащай! Плащай, защото и към нас е горещо от безработици, от стачки, от свръхпроизводство.

Задух. Жега. Омара. Старият свят пъшка изпотен. Напразно почтените глави на Лойд Джордж, Хардинг, Поанкаре и пр. се криеха под маркизетените палатки на Генуа и Хага — нищо не помогна. И с подгъващи се колена, със зачервено от задух и жега лице, прошарен от потните ивици на своето доволство, той — алчният Шейлок, той — ненаситният банкерин, той — задушаващият се стар свят — се надвеси над барометъра. И ужасѐн, с ококорени очи ще проследи стрелката на световния барометър: жега, задух… буря!… Ужасна всемирна буря.

Край