Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Фейлетон
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Karel (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Христо Смирненски

Заглавие: Избрани творби

Издател: „Български писател“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1968

Тип: сборник

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: 28.VI.1968

Редактор: Милка Спасова

Художествен редактор: Елена Маринчева

Технически редактор: Ветка Гуджунова

Художник: Кънчо Кънев

Коректор: Мария Грудева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10289

История

  1. — Добавяне въз основа на „Христо Смирненски. Избрани творби, том 2. Български писател. 1968“ (biblioman: 10289)

Има си хас да са виновни! Та кой от българските държавници носи върху фрака си поне една прашинка престъпление или една капчица кръв? Кой е тоя, който ще обвини някой министър или народен представител в липса на доблест и родолюбив?

Вземете например нашия балкански Бисмарк, знаменития Стоянчо Данев. Нима не беше акт на политическа мъдрост и държавническа доблест, когато той слезе от гърба на един 5-милионен народ и добродушно се провикна:

— Господа, спасявайте България, политиката ми фалира.

Наистина, някой ще каже: ами този доблестен мъж как има нахалството да се кандидатира след това за народен представител, да стане министър? Даже един дребен манифактурен стопанин, след като фалира, се отказва от мисълта да търси кредит. Та именно там е доблестта! Ами малка доблест ли беше от страна на премъдрия Василий Радославов в знак на траур да си оскубе… пардон, да си обръсне брадата и верен последовател на войнолюбивата си политика, да надене отговорната униформа на германски генералщабен полковник? Да не говорим за доблестта на Теодор Теодоров, който през 1885 год. така се засили, взел пушката „за бой с нож“, че премина не сръбската граница, ами цяла Сърбия, Австрия и пр. и се озова чак в Париж. Излишно е да се подчертава и доблестта на Райко Даскалов в 1918, когато след септемврийските събития се озова между солунските гърци. Безполезно е да се отрича доблестта и на другите сегашни министри. Нима засененият от метилната афера м-р Обов се разсърди на „народа“ зарад неговите детински подмятания през устата на плевенската дружба? Не остана ли доблестно на тежкия министерски пост? А доблестният Михаил Маджаров? А фереджето на С. С. Бобчев? А доблестта на демократическите министри да не изпадат в сантименталност и малодушие, а храбро да насочат германските оръдия срещу собствените си войници при Владая? Нима не е проявление на висша доблест тичането до двореца на Костурков, след като е държал поне 500 речи против личния режим? Ами кой може да хвърли една точица кал върху доблестната белоснежна личност на д-р Генадиев? Кой е този, който ще каже нещо лошо за храбрия Атанас Буров, който в „Ренесанс“ се провикна:

„През нашите трупове ще трябва да минат“ — а сам доблестно премина Дунава?

Ех… Ех… Ех…! Какво да изброявам, дявол да го вземе! Рядко се среща народ с такива доблестни водачи! Където да погледнеш, накъдето и да се обърнеш — сваляй шапка пред слънчева доблест на министри, генерали и депутати, свали шапка и целуни ръка даже на господин Стефан.

И след всичко това трябвало да се прави някакво допитване до народа! Безумие!

Аз предлагам: да се направи допитване до арестуваните и неарестувани министри, генерали, партийни лидери. Допитване за даване под съд виновния за виновността на своите водачи народ. И тогава — под съд този безумен и сляп народ!

Край