Христо Смирненски
В V участък

В V полицейски на Негово величество Исус II участък е твърде весело. Блоковите храбреци били посрещнати с голяма сърдечност от либералските си събратя.

— Ах, вие сякаш сте родени за затворници! — въздъхнал стар „либерален“ министър.

— Но вие вече имате вид на калугери от Света гора! — с подобающата дипломатическа любезност отговаря поласканият блокар.

— Гледай ти каква ниска килийка. Аз трябва да се свия надве, за да влезна в нея! — мае се Александър Малинов.

— Нищо, привикнали сте да се прегъвате. Вие много хубаво правехте поклони пред Фердинанда. Как обичаше той пластичната ви фигура!

— Ех — въздъхва Малинов, — уж сме адаши барем с 6 земледелски министри! А ето ме в участъка.

На д-р Данев е добре в килийката:

— Хей, двама души като мене може да влезнат тука! Каква е топла и уютна! Струва ти се, че си имал щастието да влезнеш в ботуша на руския цар.

На обед на господа блокарите донасят чорба. Затворнишка чорба. „Земледелско знаме“ пише, че не я харесвали.

— Как можеш да ядеш такава чорба! — сърди се Теодор Заключеник. — Та тя е такъв буламач. Сякаш мозъкът на Стамболийски.

Но почитателите на блокарските „мъченици“ почват посещенията си — кош грозде, пушени бутове, бутилки ликьор.

Горките мъченици! Как ли ще изядат всичко това! Стражарите се трупат да гледат през прозорчето, трупа се и публика. Стражарите вежливо я гонят. Ах, тези симпатични биченосци.

Един гражданин питаше преди седмица:

— Колко жители има София?

— Около 200 хиляди със стражарите.

Сега спокойно бих казал:

— 250 хиляди със стражата. Стражарите са дошли на „курсове“. Те са от същите тези мили пазители на реда и тишината, които по ротно отиват да гледат златните рибки в Борисовата градина, ни лук яли, ни лук мирисали в масажите из зимниците.

— Аде, господа публика, немойте се трупа. Мечка ли има?

— Мечка няма, но има един парламентарен тигър без бакенбарди и един маджарски кон.

— Нищо такова нема, това са министере. Бити министере.

— И бъдащи — обажда се Малинов, който записва нещо на стената.

— Какво пишеш, Александре? — интересува се д-р Данев.

— Една дата.

— 16 юни ли?

— Не, 17 септември. На 17 февруари трябва да ни освободят?

— Как тъй?

— Ето тъй. Тогава свършваме 6-месечния затворнически курс за министри. После ще държим изпит пред Стамболийски и ще съставим коалиционен кабинет.