Христо Смирненски
В Самоковския общински съвет

Самоков е най-героичната българска комуна. Не костелив, не кокосов, а железен орех се оказа тя в гнилите зъби на буржоазната мечка. Няколко пъти се опита тая трикольорна мецана да го счупи — няколко пъти счупи зъбите си. На пътя между банкерска София и лентяйска Чамкория Самоков, червеният Самоков, кара леките фиатчета тежко да въздъхват, минавайки през прашните му улици.

— Карай полека!

И ако софийското градоначалство с дузина заповеди не може да вкара в ред движението на автомобилите, премазващи всеки ден по някоя сантиментална бабичка или босокрако момиче, Самоков върши тая работа с една греда. Обикновена греда, обикновено явление. Флагчето предупредило, гредата се изпречва: 500 лв. глоба за бясно препускане. Церене от бяс. Като селски даскалици смирено и кротко минават вече буржоазните мухоловци из самоковските улици.

А тези дни Самоковският съвет разглежда бюджетопроекта си.

— Господа, ние не разбираме как тъй само от 168 души да се съберат приходи за цял град! — дивят се самоковските блокари.

— Ей тъй на, както е в бюджетопроекта. От финансовата сланина на 168 шопари ще излезнат точно 12 милиона лева. Откраднати от народа, пак в народа! Ще гласувате ли против законопроекта, т.е. против народа?

Тоя кураж нямат вече самоковските буржоазни съветници.

— Ние, господа общински съветници, сме даже по-наляво от вас, комунистите: предлагаме да се увеличат наемите на царските дворци, построени на общински места, а? Видите ли, че сме наляво! Ето, ние ще гласуваме за това.

— И да гласувате, и да не гласувате, ние си имаме достатъчно болшинство. Демагогията ви е излишна. Ние ги увеличихме въпреки вашите молитви насаме!

Георги Радойнов, народнякорегресист, бирофабрикант, върнат на времето от фронта с високопатриотичната и народнополезна задача да фабрикува бира за главната квартира, тоже не е против бюджетопроекта.

— Ние ще ви гласуваме бюджета само да не разправяте, че пречим. Ама той, понеже е незаконен, няма да бъде утвърден от министерството, ние няма да подкокоросваме министерството. Няма да му подшушваме!

Наум Коцев, тоже блокар, развива странни теории:

— Господа общински съветници, изравнете най-напред душите, после другото.

Той вероятно смята душите нещо като кирпичи или пити кашкавал.

— Как, душите ли да изгладим? — пита червеното болшинство. Странно, но буржоазията в Самоков почва да се опира върху авторитета не на Тодор Тодоров, не на Михаил Махзаров, а тъкмо на Ленин:

— Ама и Ленин това казва!

Някой в публиката се смее!

Става Михаил Георгиев, ченето му играе нервно, като че ли го изпращат да лови сенегалски секретни постове.

— Господа общински съветници… — огризва той наполовина изреченията по пример на класата, която е прочута по гризачеството си.

Най-авторитетни и велемъдри са обаче така наречените занаятчии. Знаменосецът им Тулев говори за принципи.

— Ние, занаятчиите, няма да гласуваме против бюджетопроекта по принцип. Преди два-три дена гласувахме против него по принцип, защото не бяхме го прочели. Сега обаче съгласно нашите принципи…

— Е?

— Оттегляме първите си принципи.